Джонатан Франзен - Поправките

Робин можеше да си позволи да отделя време за тези добри дела и църковни дейности благодарение на корпорация У. Съпругът ѝ Браян Калахан, син на местен дребен предприемач, беше израснал в охолство в Бала Синуд, играейки лакрос и развивайки изтънчени вкусове в очакване да наследи малката химическа компания на баща си. (На младини старият Калахан беше изнамерил вещество, което заздравява пукнатините в керамичните стени на бесемеровия конвертор още докато е горещ, и с това откритие беше натрупал първоначален капитал.) Браян се беше оженил за най-красивото момиче в курса си (за него това беше Робин) и малко след завършването стана президент на „Хай Темп Продъктс“. Компанията се помещаваше в жълта тухлена сграда в индустриалната зона близо до моста Такони-Палмира; съвсем случайно най-близкият му съсед беше складът за документи на Международното братство на тираджиите. Тъй като за управлението на „Хай Темп Продъктс“ беше необходимо минимално мозъчно усилие, Браян прекарваше директорските си следобеди в ровене в компютърни кодове и анализи на периодични функции под съпровода на гърмящите от директорската му уредба любими калифорнийски групи („Фибулатор“, „Тинкинг Фелърс Юниън“, „Минутмен“, „Номатикс“) и в писането на софтуер, който, когато му дойде времето, тихомълком патентова, после пак така тихомълком намери финансов инвеститор и един ден, по съвет на инвеститора, тихомълком продаде на корпорация У. за 19 500 000 долара.

Програмата на Браян, наречена „Айгенмелъди“, преработваше музикалните записи в прости вектори, които вкарваха тоналната и мелодичната същност на песента в дискретни, поддаващи се на манипулация координати. Ако човек избереше любимата си песен на Мери Джей Блайдж, „Айгенмелъди“ правеше спектрален анализ, търсеше в базата данни от записана музика същите прости вектори и изплюваше списък с подобни звуци, на които иначе потребителят можеше никога да не попадне – „О Пер“, Лора Ниро, Томас Мапфумо и жалната версия на Покровски на „Сватба“. „Айгенмелъди“ беше три в едно: забавна игра, инструмент за изучаване на музиката и средство за продажба на записи. Браян се беше постарал доста в разработката на продукта си и нямаше нищо чудно, че гигантската корпорация У., която се беше включила със закъснение в надпреварата за парче от баницата на разпространението на музика онлайн, се завтече към него с торба монополистки пари в протегнатата си ръка.

Съвсем в стила си, Браян не спомена пред Робин за предстоящата продажба и в деня, в който сделката беше подписана, не обели нито дума, докато момичетата не си легнаха в скромната им къща за млади хора с кариера близо до Музея на изкуствата и двамата седнаха пред включения телевизор, по който вървеше предаване по „Нова“ за слънчевите петна.

– А, между другото – рече той, – вече може и да не работим.

Съвсем в стила си, Робин – тя лесно се вълнуваше – се разсмя до сълзи.

Уви, старото подигравателно прозвище, което Били ѝ беше измислил – „тъпа крава“ – не беше съвсем неоснователно. Робин смяташе, че и без това вече живеят добре с Браян. Разполагаше с хубава къща в центъра на града, отглеждаше зеленчуци и подправки в малкия заден двор, преподаваше „изкуството на езика“ на десет- и единайсетгодишни в експериментално училище в Западна Филаделфия, беше записала дъщеря си Шиниъд в първокласно частно начално училище на „Феърмонт Авеню“, а Ерин в подготвителна група във „Френдс Селект“, купуваше млади раци и домати от Джърси на пазара до спирка Рединг, през почивните дни и през август ходеше в семейната вила на Браян в Кейп Мей, срещаше се със стари приятели с деца и изгаряше достатъчно сексуална енергия в леглото (предпочитала да го правят всеки ден, каза тя на Денис), за да поутоли жаждата си.

И затова следващият въпрос на Браян – къде би искала да се преместят – беше истински шок за „тъпата крава“. Той си мислел за Северна Калифорния. Но можело и Прованс, Ню Йорк, Лондон.

– Тук сме щастливи – отвърна Робин. – Защо да отиваме някъде, където не познаваме никого и всички са милионери?

– Заради климата – отвърна Браян. – Заради красотата, безопасността, културата. Това не са най-силните страни на Филаделфия. Не казвам, че непременно трябва да се местим. Просто те питам дали има някое място, където би искала да отидеш, било то и за едно лято.

– Тук ми харесва.

– Тогава ще останем тук – съгласи се той. – Докато не решиш, че искаш да отидем другаде.