Джонатан Франзен - Поправките

От там потъна в подземния свят на филаделфийските радикали – онзи Червен полумесец на бомбаджии, фалшификатори, самиздатчици, пънкари, последователи на Бакунин, дребни проповедници на суровоядството, производители на оргонни завивки 36и жени, на име Африка, самозвани биографи на Енгелс и емигранти от „Фракция Червена армия“, – който се простира от Фиштаун и Кенсингтън на север, през Джърмантаун и Западна Филаделфия (където кметът Гуд беше бомбардирал добрите граждани от „Движение“ 37) надолу до бедняшкия Пойнт Брийз. В града беше обществена тайна, че голяма част от престъпленията се извършват под политически чадър. След първия мандат на кметския пост на Франк Ризо никой не се и опитваше да се преструва, че полицейските сили са некорумпирани и безпристрастни; и тъй като според обитателите на Червения полумесец всички ченгета бяха убийци или, в най-добрия случай, съучастници на убийци (случаят с „Движение“ го доказваше!), всяко насилие или незаконно преразпределение на богатствата, което полицията би се опитала да предотврати, можеше да се оправдае като легитимно действие в мръсната окопна война. Тази логика обаче като цяло се изплъзваше на местните съдии. Младият анархист Били Пасафаро получаваше все по-строги присъди за престъпленията си – пробация, общественополезен труд, престой в експериментален наказателен лагер и накрая в щатския затвор в Грейтфорд. Робин и баща ѝ често се караха за справедливостта на тези присъди, Ник поглаждаше ленинската си брадичка и уверяваше, че макар сам той да не е човек на насилието, не е противник на използването му в името на идеите, а Робин го предизвикваше да поясни кой точно политически идеал защитава Били с промушването на първокурсник от Пенсилванския университет със счупена билярдна щека.

36Завивки, най-често от органични материи, които улавят и акумулират жизнената сила, разработени съгласно теорията на Вилхелм Райх за оргонната енергия. – Б. пр.

37Организация, проповядваща завръщане към природата, чиято комуна във Филаделфия е разрушена от полицията по заповед на кмета Гуд през 1985 г.; при акцията загиват 11 души. – Б. пр.

Една година преди Денис да се запознае с Робин, Били беше освободен под гаранция и отиде на церемония за прерязване на лентата на Обществен компютърен център в бедния северен квартал в Найстаун. Едно от многото политически постижения на популярния наследник на кмета Гуд (избран вече за втори мандат) беше търговската експлоатация на общинските училища. Той прозорливо беше представил ужасното занемаряване на училищата като бизнес възможност („Действай бързо, стани част от нашето послание на надеждата“, се казваше в писмата му), корпорация Н. се беше хванала на въдицата му и беше поела грижата за изнемогващите от липса на средства спортни училищни програми. Сега кметът беше бабувал на подобна договореност с корпорация У., която даряваше на градската управа на Филаделфия прочутите си платформи, за да „оборудва“ всички класни стаи в града, плюс пет обществени компютърни центъра в бедните северни и западни квартали. Договорът даваше на У. изключителни права да използва за промоционални и рекламни цели училищните дейности в цяла Филаделфия – не само тези, свързани с компютърните приложения, но и всички останали. Критиците на кмета ту се обявяваха против „продажбата“, ту се оплакваха, че У. дарява бавната си и постоянно забиваща версия 4.0 на училищата и морално остаряла технология, поколение 3.2, за общинските компютърни центрове. Но в онзи септемврийски следобед настроението в Найстаун беше възвишено. Кметът и двайсет и осем годишният вицепрезидент на У., отговарящ за корпоративния имидж, Рик Фламбърг, държаха заедно голямата ножица, с която прерязаха лентата. Местни цветнокожи политици глаголеха за „децата“ и „утрешния ден“, нареждаха едно след друго „дигитализация“, „демокрация“ и „история“.

Събралата се пред белия навес обичайна тълпа анархисти, наблюдавана изпод вежди от полицейски отряд, който впоследствие беше разкритикуван като твърде малък, носеха открито плакати и лозунги, а скрито, в джобовете на провисналите си широки панталони, мощни магнити, с които се надяваха покрай яденето на сладки, пиенето на пунш и цялостната суматоха да изтрият повечето данни от новите компютри на центъра. На плакатите им пишеше: „Кажете НЕ!“, „Компютрите са обратното на революцията“ и „От този рай ме заболява главата“ 38.Били Пасафаро, гладко обръснат, облечен с бяла риза с къси ръкави, размахваше дълъг метър и двайсет плакат, закрепен на дебела гредичка пет на осем, на който пишеше: „Добре дошли във Филаделфия!!“. Когато официалната церемония свърши и настана далече по-приемлива анархия, Били си проправи път в тълпата, усмихнат и вдигнал високо посланието си на добра воля, приближи се до високопоставените лица, замахна с гредичката като с бейзболна бухалка и строши черепа на Рик Фламбърг. Последвалите три удара счупиха носа, челюстта и ключицата на Фламбърг и избиха повечето му зъби, а едва след това телохранителите на кмета се нахвърлиха върху Били, заедно с дотичалите десетина полицаи.