Дневният свят плуваше над нощния свят и нощният свят се стремеше да го потопи, а Алфред се мъчеше ли, мъчеше да го държи над водата. Но пробойната беше сериозна.
Зададе се облак, по-голям, по-плътен и обагри залива долу в зеленикавочерно. Корабът и сянката се сблъскаха.
И от срам и отчаяние...
Или пък вятърът улови и изду платното на шлифера му?
Или пък беше вибрирането на кораба?
Или треперенето на краката му?
Или съответното треперене на двигателите?
Или му прилоша?
Или най-сетне се беше спуснал постоянно надвисналият над главата му меч на световъртежа?
Или беше заради поканата на водата, която би се сторила относително топла на един подмокрен и замръзващ на вятъра човек?
Или се беше навел, за да зърне отново рижата козинка между краката?
– Колко уместно е – поде световноизвестният инвестиционен консултант Джим Кролиъс – да си говорим за пари на луксозния есенен круиз на „Нордик Плежърлайнс“ „Пъстър листопад“. Навън е красиво слънчево утро, нали, приятели?
Кролиъс говореше от трибуна до триножник, на който с лилав маркер беше изписана темата на лекцията му: „Как да преживеем корекциите на пазара?“. Въпросът му предизвика утвърдителен шепот от първите няколко редици, където се бяха подредили предвидливите, дошли по-рано да заемат по-добрите места. Някой от тях дори извика:
– Да, Джим!
Тази сутрин Инид се чувстваше прекрасно, но в главата ѝ все още се усещаха известни атмосферни смущения, например точно в момента се надигаше буря, съставена от: 1) негодувание срещу жените, дошли абсурдно рано в „Пипи Дългото чорапче“, като че ли ползата от съветите на Джим Кролиъс намаляваше, ако човек седеше по-далече от него; 2) в частност негодувание към нахалницата, навярно нюйоркчанка, която си беше позволила да се обърне на малко име към лектора (Инид беше сигурна, че Джим Кролиъс веднага ще прозре истинската ѝ същност отвъд нейната надменност и кухо ласкателство, но пък сигурно беше твърде добре възпитан, за да ѝ обърне гръб и да се фокусира върху по-достойните жени от Средния запад като Инид); и 3) силно раздразнение към Алфред, задето се беше отбил на два пъти през тоалетната преди закуска, което ѝ беше попречило да тръгне по-рано от „Киркегор“ и да си осигури хубаво място най-отпред.
Но бурята утихна, преди да се е разразила, и слънцето грейна силно както преди.
– Е, колкото и да ми е неприятно, трябва да ви кажа, приятели, дето сте отзад – продължаваше Джим Кролиъс, – че от моето място тук, до прозореца, виждам облаци на хоризонта. Може да се окажат безобидни бели облачета, но може да са и тъмни дъждовни облаци. Външният вид заблуждава! Дори и да ми се струва, че пътят пред нас е напълно безопасен, аз не съм специалист. Току-виж съм насочил кораба право към рифа. Не бихте искали да се качите на кораб без капитан, нали? Капитан, който разполага с карти, инструменти, камбани и сирени, всичко от А до Я. Нали? Да има радар, сонар, глобална система за позициониране. – Джим Кролиъс отброяваше на пръстите на дясната си ръка. – Сателитите са горе в Космоса, всичката техника е налице, но някой трябва да получи тази информация, защото в противен случай лошо ни се пише. Нали така? Нагазили сме в дълбоки води. Става дума за живота ви! Ще го кажа по-просто: не е нужно да овладявате лично техническите подробности, да се оборудвате с камбани и сирени, всичко от А до Я. По-добре се надявайте, че разполагате с добър капитан, когато излезете в откритото море на големите финанси!
В първите редове избухнаха аплодисменти.
– Тоя май ни взема за деветгодишни – прошепна Силвия Рот.
– Това е само въведението му – защити го Инид.
– Така, уместно е и в друго отношение – продължи Джим Кролиъс, – защото сме тук да видим листопада. Годината си има свой ритъм – зима, пролет, лято, есен. Всичко е циклично. Оживление през пролетта, замиране през есента. Също като пазара. Цикличност, нали? Цените на акциите може да растат в продължение на пет, десет, дори петнайсет години. Виждали сме такива периоди. Но сме виждали и корекции. Сигурно ви се струвам млад, но пазари са се сривали пред очите ми. Тръпки да те побият! Цикличност! Сега навън всичко е зелено. Беше дълго, страхотно лято. Всъщност колко от вас плащат за този круиз изцяло или отчасти благодарение на инвестициите си? Хайде, вдигнете ръце!
Гора от вдигнати ръце.
Джим Кролиъс кимна доволно.
– Е, приятели, колкото и да ми е неприятно да ви го кажа, листата вече започват да сменят цвета си. Дори и в момента всичко да ви се струва зелено, то няма да оцелее през зимата. Разбира се, всяка година е различна, всеки цикъл е различен. Няма как да знаеш кога точно това зелено ще повехне. Но всички ние сме тук сега, защото сме предвидливи хора. Всеки в тази зала се е доказал пред мен като умен инвеститор само с идването си тук. И знаете ли защо? Защото при тръгването ни у дома беше още лято. Всеки в тази зала е предвидил, че нещо ще се промени на този круиз. И въпросът, който сега си задаваме – говоря метафорично, – въпросът е: дали тази великолепна зеленина ще се превърне във великолепно злато? Или просто ще се съсухри на клона през зимата на нашето недоволство?
Читать дальше