Чичо Джими (Малкия Джими) беше ерген и домакин на склада за документи, който се помещаваше в грозната гробница от газобетонни блокчета, построена от Международното братство на тираджиите в по-оптимистични времена в промишлената зона на брега на Делауеър, а впоследствие, след като само трима (3) верни на идеята тираджии бяха пожелали да бъдат положени в някое от хилядата огнеупорни гнезда, беше превърната в склад за корпоративни и официални документи. Малкия Джими беше известен сред местните кръгове на Анонимните наркомани с постижението си да се запише на метадонова програма, без изобщо да е пробвал хероин.
Бащата на Робин, Ник, второто дете на Фазио, беше единственият Пасафаро от своето поколение, който не пое по тираджийската пътека. Ник беше мозъкът на родата и убеден социалист. За него кълнящите се в Никсън и Синатра тираджии бяха анатема. Ник се ожени за ирландка, демонстративно се премести в расово смесения квартал „Маунт Еъри“ и изкарваше хляба си като преподавател по обществени науки в градските гимназии, постоянно предизвиквайки директорите да го уволнят заради непримиримия му троцкизъм.
Лекарите бяха казали на Ник и съпругата му Колийн, че не могат да имат деца. Затова те осиновиха момченце на една година, Били, и няколко месеца след това Колийн забременя с Робин – първата от три дъщери. Робин разбра, че Били не ѝ е роден брат, едва в училище, но първите ѝ спомени от детството ѝ били, обясни тя на Денис, че страшно са я глезили.
Навярно при един преглед на Били енцефалограмата щеше да покаже анормални вълни, а на томографа да се видят черни петна, дължащи се най-вероятно на мозъчна травма или системно недохранване през първите месеци след раждането, и това щеше да спомогне за поставянето на точна диагноза, но за сестрите си, особено за Робин, Били беше не друго, а страшилище. Той бързо разбра, че колкото и жестоко да се държи с Робин, тя винаги ще вини себе си. Ако му дадеше назаем пет долара, не спираше да ѝ се подиграва: каква глупачка, да си мисли, че ще ѝ ги върне някога! (Ако тя се оплачеше на баща си, Ник просто изваждаше от портфейла си още пет долара.) Били я гонеше със скакалци с откъснати крачета и залети с белина жаби, като обясняваше – уж на шега, – че ги измъчвал заради нея. Цапаше гащите на куклите ѝ с кал, все едно са се наакали. Наричаше я „тъпа крава“ и „плоската като дъска Робин“. Бодеше мишницата ѝ с молив така, че дебелият графит се чупеше. Ден след като новото ѝ колело изчезна от гаража, той се появи с хубави черни ролкови кънки, които уж бил намерил на „Джърмантаун Авеню“, и през следващите месеци, докато тя чакаше за ново колело, Били се фукаше с кънките из квартала.
Баща им забелязваше всяка несправедливост в Първия и Третия свят, освен тези, извършени от Били. Когато Робин влезе в гимназията, номерата на брат ѝ я бяха научили да заключва с катинар гардероба си, да запушва със салфетки ключалката на вратата на стаята си и да спи с портфейла под възглавницата. Предприемаше тези предохранителни мерки по-скоро с тъга, отколкото с гняв; нямаше от какво толкова да се оплаква и го знаеше. Тя и сестрите ѝ бяха бедни и щастливи в голямата разпадаща се къща на „Фил Елена Стрийт“, Робин посещаваше добро квакерско училище, а след това отиде в първокласен квакерски колеж – и на двете места с пълна стипендия, – ожени се за гаджето си от колежа и роди две момиченца, докато Били затъваше все повече и повече.
Ник беше научил сина си да проявява интерес към политиката и в отплата той му лепна етикета „буржоазен либерал“. Тъй като това не успяваше да вбеси Ник достатъчно, Били се сприятели с другите от рода Пасафаро, които бяха готови да обикнат всеки предател от семейството на предателя на семейството. Когато го арестуваха за втори път и Колийн го изгони от къщата, тираджийските му роднини го приветстваха като герой. Трябваше им малко време, за да променят мнението си.
Живя около година при чичо си Джими, който, макар да беше в края на петдесетте, се чувстваше най-щастлив сред младежи на своя акъл, с които да споделя голямата си колекция от оръжия и ножове, видеокасети с Чейси Лейн и всевъзможните дреболии от „Господари на войната ІІІ“ и „Тъмници и дракони“. Но Джими боготвореше и Елвис Пресли и дори му беше направил олтар в единия ъгъл на спалнята си, а Били, който така и не успя да проумее, че чичо му не се шегува за Елвис, накрая оскверни светилището непоправимо (впоследствие Джим отказваше да обясни какво точно е сторил племенникът му) и отново се озова на улицата.
Читать дальше