Джонатан Франзен - Поправките

– Спомена, че не ставате за нищо – отвърна Денис. – Но не ви е наричал негодници.

Ламар се изкикоти, дръпна от своята „Тарейтън“ и повтори думите ѝ, да не би някой наоколо да не ги е чул.

– Ха-ха-ха! – обади се със зле прикрит сарказъм колегата му Дон Армур.

Дон Армур беше единственият мъж в отдела, който като че ли не обичаше Денис. Той беше набит късокрак ветеран от Виетнам, с гладко обръснати тъмни, чак сини като сливи бузи. Саката му бяха опънати по дебелите мишци; чертожните инструменти изглеждаха като детски играчки в ръцете му; приличаше на юноша, набутан на чина на първокласник. Вместо да подпре краката си на колелцата на високия стол, както правеха останалите, той ги оставяше да висят и носовете на обувките му се влачеха по пода. Дон Армур направо лягаше върху чертожната маса, приближаваше очите си на сантиметри от рапидографа. Работеше така около час и спираше, отпускаше глава на милиметровата хартия или закриваше лице с длани и въздишаше тежко. Почивките си често прекарваше отпуснат като труп, подпрял чело на масата и стиснал в юмрук пластмасовите си авиаторски очила.

При запознанството с Денис, Дон Армур извърна очи и едва-едва стисна протегнатата ѝ десница. От другия край на залата тя го чуваше как измърморва нещо и околните се подсмиват, но когато беше близо до него, той мълчеше и надменно се усмихваше към повърхността на масата. Напомняше ѝ на многознайковците от последните чинове в класната стая.

Една юлска сутрин тя беше в дамската тоалетна, когато чу Армур и Ламар да си приказват отвън на мивката, където Ламар плакнеше чашите от кафе. Денис се спря до вратата и наостри уши.

– Помниш ли, че смятахме Алан за смахнат работохолик? – попита Ламар.

– Абе с Джамборец ми беше много по-леко – отвърна Дон Армур.

– Хе-хе!

– Как да свършиш някаква работа, когато красавец като Алан Джамборец обикаля наоколо по цял ден с къса поличка?

– Да, Алан беше красавец.

Протяжен стон.

– Кълна се в Бог, Ламар! – заяви Дон Армур. – Ей толкова ми остава да подам жалба в Агенцията за охрана на труда. То бива-бива, ама това е жестокост! Видя ли поличката ѝ?

– Видях я. Хайде, тихо вече.

– Направо ще полудея!

– Това е сезонен проблем, Доналд. Сам ще се разреши след два месеца.

– Ако братята Врот не ме уволнят преди това.

– Защо си толкова сигурен, че ще ни купят?

– Осем години съм се потил на полето, за да стигна дотук. Време е да се случи нещо да ме прецака.

Денис беше облечена с къса електриковосиня пола от магазин втора ръка, която за нейна искрена изненада се вписваше в ислямистките представи за женско облекло на майка ѝ. Доколкото приемаше мисълта, че Ламар и Дон Армур говореха за нея – а тази мисъл се прокрадваше като спотаена мигрена в главата ѝ, – тя се чувстваше все по-пренебрегната от Дон. Все едно той беше организирал забава в нейната къща, без да я покани.

Когато се върна в чертожната, Армур вдигна недоверчиви очи и огледа всички наоколо, освен нея. Докато погледът му минаваше покрай Денис, тя усети странно желание да забие нокти в нежния живец или да щипне зърната на гърдите си.

Това беше сезонът на гръмотевиците в Сейнт Джуд. Във въздуха се усещаше надигащото се в Мексико насилие, връхлитащ ураган или пък преврат. Сутрин прогърмяваше от неразгадаемо свъсено небе, пристигаха зловещи новини от градчета в южната част на страната, в които никой познат човек не беше стъпвал. По обед отекваше гръм от самотен ковач, носещ се по иначе ведрото небе. Следобед затътваше по-силно, от югозапад се задаваха тъмни морскозелени облаци, през които тук-там проблясваше жаркото слънце, и горещината затискаше всичко още по-здраво, сякаш съзнаваше, че времето ѝ изтича. И величавото представление на грандиозното изригване по време на вечеря, в радиуса от петдесет мили на обсега на радара се тъпчеха вихри като паяци в бурканче, от четирите краища на небесата препускаха един срещу друг облаци и се сблъскваха, едри капки дъжд прииждаха на пориви като гонещи се по петите вълни на чума, от прозореца се виждаше как светът потъмнява и става черно-бял, дървета и къщи се поклащаха на проблясващите светкавици, деца по бански и с мокри хавлии тичаха презглава към къщи като прокудени от дома си бежанци. И боботенето късно нощем, търкалянето на колесника на поелото на поход лято.

И всеки ден вестниците в Сейнт Джуд разнасяха отгласа от тътена на предстоящата сделка. Настойчивите ухажори на „Мидланд Пасифик“, братята Хилард и Чонси Врот, били дошли в града да преговарят с трите профсъюзни организации. Братята Врот били във Вашингтон да отговорят на изявленията на „Мидланд Пасифик“ пред сенатската подкомисия. Имало информация, че „Мидланд Пасифик“ са помолили „Юнион Пасифик“ да ги спаси. Братята Врот защитили преструктурирането, наложено на „Арканзас Саутърн“ след придобиването. Говорителят на „Мидланд Пасифик“ призовал всички заинтересувани жители на Сейнт Джуд да се свържат със своя конгресмен...