Джонатан Франзен - Поправките

– Разбира се, на нашата възраст доходността е по-важна от растежа.

– Природата още не е знаела как да разгражда целулозата. Когато някое дърво паднело на земята, следващото го затрупвало. Този период сега наричаме карбон. Цялата планета е била покрита с буйна зеленина. И в продължение на милиони и милиони години, в които дървета падали върху други дървета, почти всичкият въглерод от въздуха бил отнет и погребан под земята. И си останал там до вчера, по геологически стандарти за времето.

– Водна акробатика, виж ти. Мислиш ли, че има нещо общо с креватната акробатика, Зигне?

– Някои хора са просто отвратителни – заяви госпожа Нигрен.

– Но ако сега отсечете някое дърво и го оставите в гората, гъбичките и микробите ще го преработят и въглеродът ще се върне обратно в атмосферата. Никога повече няма да настъпи отново карбон. Никога. Няма как да помолиш природата да се отучи да разгражда целулозата.

– Сега името им е „Орфик Мидланд“ – каза Инид.

– След като светът поизстинал, се появили бозайниците. Слана по тиквите, космати създания в бърлоги33.Но сега бозайниците са поумнели, вадят въглерода от недрата на земята и го връщат обратно в атмосферата.

33Препратка към популярно стихотворение на Дж. Райли (1853–1916) за началото на зимата: „Когато по тиквите падне слана“. – Б. пр.

– Мисля, че и ние притежаваме акции на „Орфик Мидланд“ – рече Силвия.

– В интерес на истината – обади се Пер Нигрен, – ние също.

– Щом Пер казва, значи, е така – заяви госпожа Нигрен.

– Не се и съмнявам – измърмори господин Зьодерблад.

– След като изгорим всички въглища, нефт и газ – продължаваше доктор Рот, – атмосферата ще се върне в състоянието си от праисторическите времена. Гореща, гадна атмосфера, каквато не сме виждали от триста милиона години. Така се получава, освободиш ли въглеродния дух от каменната му бутилка.

– Норвегия има превъзходна пенсионна система, но ние се осигуряваме допълнително и в частен фонд. Пер проверява цената на акциите във фонда всяка сутрин. В него има доста американски компании. Колко бяха, Пер?

– Четирийсет и шест към настоящия момент – отвърна Пер Нигрен. – Ако не греша, „Орфик“ всъщност е акроним от „Оук Ридж Фидушъри Инвестмънт Корпорейшън“. Техните акции поддържат добра цена и изплащат хубави дивиденти.

– Да видиш ти – процеди господин Зьодерблад. – Къде ми е кафето?

– Стиг, знаеш ли – обади се Зигне Зьодерблад, – струва ми се, че и ние имаме акции от „Орфик Мидланд“.

– Притежаваме какви ли не акции. Не помня имената на всички. А и вестникарският шрифт е толкова дребен.

– Поуката от тази история е следната: не рециклирайте пластмасата. Пращайте я на бунището да се загробва. Мястото на въглерода е под земята.

– Ако зависеше от Ал, всеки цент щеше да е в спестовен влог.

– Загробвайте я, загробвайте я! Затапете духа в бутилката!

– Има ми нещо на очите, трудно ми е да чета – оплака се господин Зьодерблад.

– Така ли? – отбеляза ледено госпожа Нигрен. – И какво е медицинското название на това „нещо“?

– Обичам прохладните есенни дни – рече доктор Рот.

– Но пък – продължи госпожа Нигрен, – за да се узнае името на заболяването, сигурно е необходимо четене, което пък нали било трудно.

– Планетата ни е малка.

– Сещам се за ленивото око, но и двете ти очи да са лениви едновременно...

– Не е възможно – прекъсна я господин Нигрен. – Синдромът на ленивото око, или още амблиопия, е заболяване, при което едното око поема работата на другото. Така че, ако едното око е лениво, другото задължително трябва да е...

– Пер, млъкни – обади се госпожа Нигрен.

– Инга!

– Келнер, още едно, моля!

– Представете си узбекистанската средна класа – рече доктор Рот. – Едно семейство там имаха същия форд „Стомпър“ като нашия. Всъщност единствената разлика между нашата средната класа и тяхната е, че там дори и най-богатите семейства в града нямат вътрешна тоалетна.

– Давам си сметка – забоботи господин Зьодерблад, – че като човек, който не чете, в морално отношение стоя много по-долу от всички норвежци. Приемам го.

– Рояци мухи, събрани като над мърша. Кофи с пепел, от които сипваш в дупката. Дори и малкото, което виждаш през нея, ти е предостатъчно. И един лъскав форд „Стомпър“, паркиран отпред. И ни снимат с камера как ние ги снимаме.

– Но в същото време, въпреки заболяването си, успявам да се насладя на радостите в живота.

– Колко повърхностни сигурно изглеждат нашите радости, Стиг – намеси се Зигне Зьодерблад, – в сравнение с тези на Нигренови.