Джонатан Франзен - Поправките

– А как...

– За по-малко от час. Това му е най-хубавото. Въздействието е буквално мигновено. За сравнение, при някои от старите лекарства, които все още се използват в САЩ, са необходими до четири седмици. Ако минете на „Золофт“ днес, ще сте късметлия, ако се почувствате по-добре другия петък.

– Не, въпросът ми беше как да си го закупя у дома?

Хибард погледна часовника си.

– В коя част на страната живеете, Анди?

– В Средния запад. Сейнт Джуд.

– Аха. В такъв случай най-добре ще е да се насочите към „Мексикански Аслан“. Или ако имате приятели, които почиват в Аржентина или Уругвай, може да уредите нещо с тях. Разбира се, ако лекарството ви хареса и искате съвсем лесен достъп до него, „Плежърлайнс“ с радост ще ви приветства на нов круиз.

Инид се намръщи. Доктор Хибард беше много красив и обаятелен и на нея ѝ харесваше идеята за хапче, което да ѝ помогне да се наслаждава на пътуването и да се грижи по-добре за Алфред, но пък лекарят ѝ се струваше голямо плямпало. Освен това името ѝ беше Инид. И-Н-И-Д.

– Сигурен ли сте, абсолютно ли сте сигурен, че това ще ми помогне? – попита тя. – Напълно ли сте сигурен, че това е най-доброто за мен?

– Гарантирам го – намигна Хибард.

– А какво точно означава „оптимизира“?

– Ще се чувствате емоционално по-стабилна – отвърна той. – По-гъвкава, по-уверена, в мир със себе си. Тревожността и прекомерната чувствителност ще изчезнат, както и патологичната загриженост за мнението на другите. Всичко, от което се срамувате сега...

– Да – кимна Инид, – да.

– „Ако ме попитат, ще си кажа; ако не – защо сама да повдигам въпроса?“ Ето такава ще е нагласата ви. Мъчителното люшкане в крайности, постоянното преминаване от желание да си признаете към стремеж да го скриете – това е проблемът ви, нали?

– О, да, абсолютно точно познахте.

– Всичко това се дължи на химически вещества в мозъка ви, Илейн. Силен импулс да признаете, силен импулс да скриете. А какво е импулсът? Какво друго може да е, освен химическа реакция! Какво е споменът? Химическа реакция! Или пък промяна в структурата, само че тя е изградена от протеини, а от какво се състоят протеините? От аминокиселини!

Гризеше я смътната тревога, че църквата учеше нещо друго – че Христос е не само парче плът, провесено на кръста, а и син Божи, – но въпросите на вярата винаги ѝ се бяха стрували възпиращо сложни, а преподобният Андерсън в нейната черква имаше толкова благ поглед и в проповедите си често разказваше вицове или карикатури от „Ню Йоркър“, или цитираше светски писатели като Джон Ъпдайк, и никога не притесняваше паството си с обяснения, че е прокълнато, което пък щеше да е абсурд, тъй като всички енориаши бяха мили и порядъчни хора; освен това Алфред се надсмиваше презрително на вярата ѝ и затова беше по-лесно да спре да вярва (ако изобщо някога беше вярвала), отколкото да се опита да обори Алфред във философски спор. Сега Инид беше стигнала до прозрението, че когато умреш, си мъртъв наистина, и обясненията на доктор Хибард ѝ звучаха смислено.

И все пак, тъй като беше труден клиент, тя каза:

– Сигурно ще ме помислите за някоя глупава стара бабичка от Средния запад, но все пак промяната на личността не ми звучи много правилно. – Издокара тъжна и кисела гримаса, за да е сигурна, че неодобрението ѝ няма да мине незабелязано.

– Какво ѝ е лошото на промяната? – попита Хибард. – Щастлива ли сте от състоянието, в което сте сега?

– Е, не, но ако стана друг човек, след като изпия това хапче, ако стана различна, това не може да е правилно и...

– Едуина, напълно ви разбирам. Всички ние сме нерационално привързани към определени химически стойности в нашия характер и темперамент. Това е като страха от смъртта, нали? Не знам какво ще е да ме няма. Но ако „мен“ ме няма, за да почувствам разликата, то тогава какво ме интересува? Да си мъртъв, е проблем само ако съзнаваш, че си мъртъв, което няма как да стане, защото си мъртъв!

– Но на мен ми се струва, че лекарството прави всички еднакви.

– Ъъ! Бум! Изгоря! Грешен отговор. И знаете ли защо? Защото е възможно двама души да имат еднакви показатели, но те пак ще си останат различни индивиди. Двама души с еднакъв коефициент на интелигентност може да притежават съвсем различни знания и спомени. Нали? Двама еднакво влюбени мъже може да изпитват сърдечните си влечения към два съвсем различни обекта. Двама еднакво необичащи да поемат рискове индивиди може да избягват съвсем различни рискове. Може би „Аслан“ наистина ни прави малко по-еднакви, но въпреки това, Инид, ние си оставаме различни личности.