Джонатан Франзен - Поправките

Лекарят пусна една изключително мила усмивка и Инид, която беше пресметнала, че той получава по 62 долара за консултация, реши, че е получила за парите си достатъчно от времето и вниманието му, и направи това, което знаеше, че ще стори, още когато за първи път спря погледа си върху слънчевата таблетка с лъвчето. Бръкна в чантичката си, извади шепа банкноти от плика с логото на „Плежърлайнс“, в който държеше печалбата си от ротативките, и отброи 150 долара.

– Да ви донесе радост моят лъв 32– намигна ѝ Хибард и плъзна мострите по бюрото. – Искате ли торбичка?

32Алюзия за стиха „Да ви донесе радост змията моя“ от „Антоний и Клеопатра“ на Шекспир (V действие, ІІ сцена). – Б. пр.

Инид се отправи към носа на палуба Б с разтуптяно сърце. След кошмара на вчерашното денонощие, сега отново имаше на какво да се надява; колко сладък е оптимизмът, донесен от ново лекарство, което си сигурен, че ще ти помогне; колко универсален е копнежът да избягаш от даденостите на Аза. Достатъчно беше да вдигне ръка към устата и да глътне таблетката, не бяха нужни изтощителни усилия и резки движения, нито вяра в Бога или в каквото и да е нещо по-мистично от причинно-следствената връзка, за да усети преобразяващата благословия на хапчето. Нямаше търпение да го глътне. Вървеше окрилена чак до Б11, където с радост установи, че от Алфред няма и следа. Сякаш в признание, че върши нещо нередно, тя пусна резето на вратата, а след това се заключи в банята. Вдигна очи към отразените им близнаци и ритуално се вгледа в тях, както не беше правила от месеци, може би от години. Натисна една златиста таблетка „Аслан“ и тя изскочи през фолиото на гърба на блистера. Постави я на езика си и я прокара с вода.

Следващите няколко минути си ми зъбите и ги почиства с конец, орална хигиена, колкото да убие времето. След това, потрепервайки от нарастващо изтощение, си легна и зачака.

Златисти слънчеви лъчи падаха по завивките ѝ в каютата без прозорци.

Той бутна топлия си кадифен нос в дланта ѝ. Облиза клепачите ѝ, езикът му беше едновременно мек и грапав като шкурка. Дъхът му беше сладък и свеж.

Когато се събуди, студената халогенна светлина в каютата вече не ѝ се струваше толкова изкуствена, а по-скоро напомняше на скрило се за миг зад облаците слънце.

Изпих лекарството, помисли си Инид. Изпих лекарството. Изпих го.

Новопридобитата ѝ емоционална стабилност се сблъска с първото си голямо предизвикателство още на другата сутрин, когато Инид се събуди в седем и откри Алфред свит под душа.

– Ал, под душа си – побутна го тя. – Това не е място за спане.

След това се хвана да измие зъбите си. Алфред отвори ясни очи и се огледа.

– Ох, целият съм се схванал – измърмори той.

– Какво изобщо правиш тук, за бога? – изгъргори тя през флуоридна пяна, размахвайки енергично четката.

– През нощта всичко се обърква – отвърна той. – Такива сънища сънувах...

Инид откри, че в обятията на „Аслан“ се е сдобила с нови запаси търпение за натоварващите китката насечени напред-назад и нагоре-надолу движения с четката, които зъболекарят ѝ препоръчваше за кътниците. Гледаше с нисък до среден интерес как Алфред се изправя чрез сложен многостъпен процес на надигане, подпиране, подхващане, увисване и контролирано накланяне. От слабините му висеше смехотворна препаска от разпокъсан и намачкан памперс.

– Виж – поклати глава той, – виж само...

– Не помня откога не съм спала така добре – отвърна тя.

– И как са нашите „необвързани“ тази сутрин? – попита обикалящата по масите координаторка Сузи Гош с глас като коса в реклама на шампоан.

– Не ни е отнесло морето през нощта, ако питате за това – отвърна Силвия Рот.

Норвежците бързо монополизираха Сузи със задълбочен разпит за плуването в големия басейн на „Гунар Мюрдал“.

– Виж ти, Зигне – отбеляза господин Зьодерблад с недискретно висок тон, – каква изненада! Тази сутрин Нигренови имат много въпроси към госпожица Гош.

– Да, Стиг, те май винаги имат много въпроси, нали? Изключително подробни хора са нашите Нигренови!

Тед Рот въртеше половинка грейпфрут като грънчар, изрязвайки вътрешността.

– Историята на въглерода – заяви той – е историята на планетата. Чували ли сте за парниковия ефект?

– И така не плащаш никакви данъци – обясняваше Инид.

Алфред кимна.

– Да, зная за парниковия ефект.

– Но трябва да изрежеш талоните, а аз понякога забравям – добави Инид.

– Преди четири милиарда години земята е била много гореща – продължи доктор Рот. – Въздухът не е ставал за дишане. Метан, въглероден диоксид, водороден сулфид.