Джонатан Франзен - Поправките

– И бъбрите много – измърмори господин Зьодерблад.

– Библиотеките и книжарниците в Осло процъфтяват – информира масата госпожа Нигрен. – Струва ми се, че не навсякъде е така. В останалите части на света четенето е в упадък. Но в Норвегия не е така. Моят Пер чете събраните произведения на Джон Голсуърти за втори път тази есен. На английски!

– Неее, Инга, неее – измуча Пер Нигрен. – За трети път!

– О, боже – въздъхна господин Зьодерблад.

– Вярно е. – Госпожа Нигрен погледна Инид и госпожа Рот, като че ли очакваше възхита. – Всяка година Пер чете по една книга на всички Нобелови лауреати по литература, както и събраните произведения на любимия си автор от предходната година. И така всяка година задачата става по-трудна, защото лауреатите са с един повече!

– Все едно повдигаш летвата при скок на височина – обясни Пер. – Всяка година предизвикателството е по-голямо.

Господин Зьодерблад, който по сметките на Инид пиеше осмата си чаша кафе, се приведе към нея.

– Боже господи, тия са толкова скучни!

– Спокойно мога да кажа, че съм вникнал по-дълбоко в Хенрик Понтопидан 28от повечето хора – заяви Пер Нигрен.

28Датски писател (1857–1943), носител на Нобелова награда за литература (1917). – Б. пр.

Госпожа Зьодерблад наклони глава и се усмихна замечтано.

– Знаете ли – рече тя навярно на Инид или пък на госпожа Рот, – че преди сто години Норвегия е била колония на Швеция?

Норвежците скочиха като попарени.

– Колония?! Колония?!

– Ооо – изсъска Инга Нигрен, – струва ми се, че тази история си заслужава да бъде разказана на нашите американски приятели...

– История на стратегически съюзи! – вметна Пер.

– Като казвате „колония“, коя точно дума на шведски имате предвид, госпожо Зьодерблад? След като явно моят английски е много по-добър от вашия, може би ще съм в състояние да предложа на нашите американски приятели по-точен превод, например „равноправни партньори в кралство, обединяващо полуострова“?

– Зигне – отбеляза игриво господин Зьодерблад, – май ги настъпи по мазола. – Той вдигна ръка. – Келнер, още едно!

– Ако изберем за отправна точка края на девети век – заговори Пер Нигрен, – а подозирам, че дори и нашите приятели от Швеция ще се съгласят, че възкачването на трона на Харалд І Светлокоси е съвсем разумна отправна точка за нашия преглед на динамичните взаимоотношения между две велики съревноваващи се сили, или по-скоро три велики сили, тъй като Дания също играе доста интересна роля в нашата история...

– Бихме се радвали да я чуем цялата, но ще е някой друг път – прекъсна го госпожа Рот и се присегна да докосне ръката на Инид. – Нали не си забравила, че се уговорихме за седем?

Объркването на Инид трая само миг. Пожела лека вечер на останалите и последва госпожа Рот в голямата зала, която беше пълна със старци и лъхаше на тоалетна като в детски ясли. Усещаше се и миризма на стомашни газове и дезинфектанти.

– Инид, аз съм Силвия – представи се госпожа Рот. – Какво ще кажеш за едни ротативки? Цял ден ме тегли към тях.

– И мен! – заяви Инид. – Те май бяха в зала „Стридбърд“.

– „Стриндберг“, да.

Инид се възхищаваше на бързината на мисълта, но рядко имаше основание да се поздрави с проявяването ѝ.

– Благодаря ти за... преди малко – рече тя, вървейки след Силвия Рот през тълпата.

– За спасението ли? Пак заповядай.

Зала „Стриндберг“ беше пълна с кибици, старци, залагащи дребни суми на рулетка, и любители на ротативките. Инид не помнеше откога не се е забавлявала така. Петата монета, която пусна, ѝ донесе три сливи; това изобилие от плодове като че ли раздразни вътрешностите на машината и от долната ѝ част бликнаха монети. Инид загреба печалбата в пластмасова кошничка. Единайсет монети по-късно случилото се повтори: три череши, поток сребро. Белокосите играчи, които упорито губеха на съседните машини, я гледаха мрачно. „Срам ме е“, помисли си тя, макар че всъщност не я беше.

Десетилетията финансова недостатъчност я бяха превърнали в дисциплиниран инвеститор. Прибра обратно в портфейла първоначално вложената сума и започна да заделя половината от всяка печалба.

Но фондът ѝ за игра не показваше признаци на изчерпване.

– Начесах си крастата – заяви Силвия Рот след около час, като потупа Инид по рамото. – Да отидем да чуем струнния квартет?

– Да! Да! Той е в зала „Грийд“ 29.

29Greed (англ.) – алчност. – Б. пр.

– Григ – поправи я през смях Силвия.

– О, колко смешно, нали? Григ. Толкова съм глупава тази вечер.