Джонатан Франзен - Поправките

– АКТРИСА ЛИ СТЕ?

– Зигне беше в развлекателния бизнес – побърза да се обади господин Зьодерблад.

– Алпийските курорти понякога са ужасно скъпи – отбеляза, потрепервайки, норвежката, госпожа Нигрен. Тя беше с големи кръгли очила и радиално разположени бръчки по лицето, тази специфична комбинация ѝ придаваше вид на богомолка. На външен вид тя и лъскавата Зьодерблад бяха несъвместими противоположности. – От друга страна, за нас, норвежците, е лесно да бъдем придирчиви. Дори и нашите градски паркове предлагат тип-топ условия за каране на ски. В това отношение Норвегия е уникална.

– Разбира се, следва да се прави разлика – обади се господин Нигрен, който беше много висок и с дебели месести уши – между алпийския стил на каране на ски и северния тип на прекосяване на пресечена местност. Норвегия е дала на света изключителни алпийски скиори – бих споменал името Хетил Андре Амод, сигурен съм, че сте го чували, – но трябва да признаем, че невинаги сме били на първо място в тази област. Другояче стоят нещата при пресечената местност, северния стил. Категорично може да се каже, че там продължаваме да жънем по-големия от полагащия ни се дял отличия.

– Норвежците са ужасно скучни – грубо заяви в ухото на Инид господин Зьодерблад.

Другите двама „необвързани“ на масата, красива възрастна двойка, на име Рот, от Чадс Форд, Пенсилвания, без да искат, бяха направили услуга на Инид да заговорят Алфред. Лицето на Алфред беше пламнало от напрежение, породено от супата и драмата с лъжицата, а може би и заради усилието да се сдържи да не погледне нито веднъж в зашеметяващото деколте на госпожа Зьодерблад, докато обясняваше на Ротови тънкостите в стабилизирането на презокеанските лайнери. Господин Рот, интелигентен на вид мъж с вратовръзка на ластик и рогови очила с дебели, увеличаващи зениците, стъкла, го обсипваше с компетентни въпроси и посрещаше отговорите с възклицания на искрена почуда.

Съпругата му обаче като че ли се интересуваше не толкова от Алфред, колкото от Инид. Госпожа Рот беше дребна жена, красиво дете в средата на шейсетте. Лактите ѝ едва докосваха покривката на масата. Беше с прошарена черна коса до раменете, с подвити навътре краища, алени страни и големи сини очи, които се взираха в Инид без смущение, както правят само най-глупавите и най-умните. Тази напрегнатост на взора, характерна за любов от пръв поглед, подсказваше неудържим копнеж. Инид веднага почувства, че госпожа Рот ще ѝ стане или най-добрата приятелка на кораба, или пък най-голямата съперница, и затова, с известна мяра кокетство, отказа да я заговори или по някакъв друг начин да даде знак, че е забелязала вниманието ѝ. Докато поднасяха пържолите и прибираха опустошените омари от масата, тя няколкократно подхвърляше, а господин Зьодерблад няколкократно отклоняваше въпроси за своето занимание, което като че ли беше свързано с търговия на оръжие. Инид се къпеше в синия поглед на госпожа Рот и в завистта, която си представяше, че „необвързаните“ предизвикват у другите маси. Предполагаше, че за простолюдието с тениски „необвързаните“ изглеждат изключително европейски. Отличаващи се. Елегантност, вратовръзка, шалче. Съвсем друга класа.

– Понякога очаквам с такова нетърпение сутрешното кафе – заяви господин Зьодерблад, – че цяла нощ не успявам да заспя.

Надеждите на Инид, че Алфред може да я заведе на танци в балната зала „Пипи Дългото чорапче“, угаснаха безславно, когато той стана и обяви, че отива да си ляга. Още нямаше седем часът. Кой нормален възрастен си ляга в седем?

– Седни и изчакай десерта – скара му се тя. – Тук десертите сигурно са божествени.

Окапаната салфетка на Алфред падна от скута му на пода. Той като че ли нямаше никаква представа колко я излага и разочарова.

– Ти стой, аз хапнах достатъчно – отвърна съпругът ѝ и се заклатушка по килима на „Сьорен Киркегор“, борейки се с промените в хоризонталата, които бяха станали по-осезаеми след излизането на кораба от пристанището на Ню Йорк.

Добре познати талази тъга по всичките онези забавления, на които не можеше да се отдаде заради мъжа си, потопиха гемиите на Инид, но после през ума ѝ мина мисълта, че сега имаше цяла вечер на свое разположение без Алфред, който да ѝ я провали.

Тя грейна, а след това грейна още по-силно, когато господин Рот се отправи към читалнята „Кнут Хамсун“ и остави жена си на масата. Госпожа Рот се премести по-близо до нея.

– В Норвегия четем много – възползва се от възможността да отбележи госпожа Нигрен.