Джонатан Франзен - Поправките

В банята беше по-светло. Тук си беше казала думата науката за чистотата, науката за дизайна и дори науката за облекчаването, за което говореше необичайно голямата швейцарска тоалетна чиния, напомняща чашка за яйце, царствено положена на пиедестал и с изящни бутончета за пускане на водата. В тази по-приятна обстановка Алфред успя да се съвземе и си даде сметка, че лайняните бунтовници са нереални, че му се е сторило, проблемът беше просто в канализацията.

За съжаление, през нощта персоналът не работеше. Нямаше как сам да провери какво е станало, нито пък да отпуши канала, нито да пъхне в него видеокамера да открие пробойната. Малко вероятно беше и някой майстор да дойде на място да поправи нещата. Пък и Алфред не беше сигурен дали ще може да посочи точното си местоположение на картата.

Не му оставаше нищо друго, освен да чака до сутринта. При липсата на цялостното решение, две половинчати бяха по-добрият вариант от никакво. Справяш се с проблема, с каквото имаш подръка.

Два нови памперса: това щеше да е достатъчно за няколко часа. А памперсите бяха тук, в пакет до тоалетната чиния.

Вече беше почти четири. Ако началник-гарата не беше на бюрото си до седем, лошо му се пишеше. Алфред не можеше да си спомни името му, но това нямаше никакво значение. Просто щеше да се обади и да даде нарежданията си на този, който вдигнеше телефона.

О, това беше абсолютно типично за днешния свят: защо я правеха толкова хлъзгава проклетата лепенка на памперсите!

– Погледни само, моля те! – рече той, надяваше се да прокара като философска насмешка гнева си към предателската модерност. Лепнещата лентичка все едно беше покрита с тефлон. Заради сухата си кожа и треперенето на ръцете си, за него свалянето на горния слой беше, като да вдигне стъклено топче с две паунови пера.

– О, боже!

Упорства пет минути, след тях още пет. Проклетата лепенка не поддаваше!

– О, боже!

Ухили се на собствената си немощ. Ухили се недоволно, имаше неприятното усещане, че го наблюдават.

– О, боже! – повтори пак. Този израз често му помагаше да прогони срама от дребните провали.

Как се променяше всяко помещение през нощта! Когато Алфред се отказа от борбата с лепящата лента и вместо това се опита да обуе направо третия памперс, който, за съжаление, заседна на бедрото му, вече се намираше в съвсем друга баня. Сега грееше ярка светлина като в болница; усещаше тежестта на още по-късен час.

– Инид! Инид! – извика той. – Би ли ми помогнала?

С петдесетгодишния си опит на инженер виждаше съвсем ясно, че аварийната бригада си е свършила работата през пръсти. Единият от памперсите се беше завъртял почти изцяло наобратно, а сплесканият „крачол“ на другия се беше напъхал между двата слоя и по-голямата част от попиващата повърхност оставаше неизползваема в нагъчкана топка, а лепенките не се закрепяха за нищо. Алфред поклати глава. Не можеше да вини аварийната бригада. Вината си беше негова. Не биваше да предприема подобно начинание при тези условия. Неправилна преценка от негова страна. Опитите да ограничиш щетите, лутането в тъмното нерядко не помагат, а създават повече проблеми.

– Да, хубаво се подредихме – заяви той с горчива усмивка.

А тук подът като че ли беше мокър. О, боже господи, подът беше мокър!

В безбройните тръби на „Гунар Мюрдал“ също шуртеше нещо.

– Инид, моля те, за бога! Имам нужда от помощ.

От районната централа нямаше отговор. Като че ли всички бяха заминали на пътешествие. Пъстра есен, листопад, нещо такова беше.

Локва на пода! Локва на пода!

Ох, добре, все пак му плащаха, за да поема отговорност. Плащаха му, за да взема трудни решения.

Вдиша дълбоко за кураж.

В такива аварийни ситуации първата работа е да се осигури оттичането на водата. Забравете за ремонта на линията, първо трябва да се направи насип, иначе пороят ще отнесе всичко.

Мрачно отбеляза, че не разполага нито с топографски теодолит, нито дори с най-обикновен отвес. Трябваше да прецени наклона на око.

Как, по дяволите, се беше натикал тук? Сигурно още нямаше пет сутринта.

– Напомни ми да се обадя на началник-гарата в седем.

Все някъде трябваше да има дежурен диспечер. Проблемът беше да намери телефон, но пък усещаше странно нежелание да вдигне поглед над нивото на тоалетната чиния. Да, условията тук бяха повече от тежки. Можеше да стане обед, преди да намери телефон. Даже и следобед.

– Ох! Толкова много работа!

Под душа теренът май хлътваше леко. Да, стар канал под трасето, може би дренажна тръба под някакъв път, започнат от министерството на транспорта и останал недовършен, или пък нещо на строителни войски. Едно от онези среднощни случайни открития: истински канал. Сега обаче трябваше да реши истинския инженерен проблем как да премести трасето така, че да се възползва от канала.