Джонатан Франзен - Поправките

Коленичи, за да си поеме дъх, беше останал по памперс и горнище на пижама.

Инид продължаваше да спи. Тази вечер беше като омагьосана принцеса от приказките.

– Там-та-рам! – подвикна подигравателно лайното. Беше се появило на стената над леглото на Алфред и висеше във въздуха, все едно хвърлено там, до гравюра с кея на Осло.

– Проклет да си! – извика Алфред. – Мястото ти е в затвора!

Лайното се разцвили от смях и се спусна бавно по стената, лепкавите му псевдоподи минаваха на косъм над чаршафите.

– Вие, анално сдържащият тип личности, май искате всички в затвора, а? Малките деца, о, не ми говори, те си играят с дрънкулките от бюфета, ръсят храна по килима, реват в киносалона, не уцелват гърнето! Пратете ги в дранголника! И полинезийците, бате, внасят пясък в къщата, разливат сос от рибна консерва по мебелите, ами невръстните мацки с голи пъпове? В затвора! А като стана дума за това, какво ще кажеш за от десет до двайсет години за всеки разюздан хлапак, нали говорим за непослушание, за липса на задръжки? И негрите (болна тема, а, Фред?), чувам крясъци и сбъркан словоред, усещам дъх на пивоварна и силна миризма на пот, и онова тяхно кълчотене и подскачане, и лигавите гласове на певците им, дето се хлъзгат като овлажнени от слюнка и специални гелове телеса: за какво е затворът, ако не за да хвърлиш негрите в него? Ами онези от Карибите с тяхната трева и децата им с надути коремчета, дето всеки ден вдигат купони, разнасят вируси и пият разни гадости със свинска кръв? Затръшни вратата на килията, глътни ключа! А китайците, бате, с техните ужасни зеленчуци, дето не можеш да им произнесеш името, пък приличат на домашно отглеждани изкуствени пениси, които някой е забравил да измие след употреба, долар парчето, долар парчето, вмирисани шарани и живи одрани пойни птички и, какво още беше там, супа от кучешко и путкински рулца, а малките момиченца са национален деликатес, и свинска тапа, знаеш ли какво е свинска тапа – анусът на свинята, представяш ли си колко е жилав и космат, ама китайците луди пари плащат за това! Какво ще кажеш просто да им метнем бомбата на всичките един милиард и двеста милиона, а? Да поизчистим тази част от света. И да не забравяме жените като цяло, само ръсят носни кърпички и тампони. А обратните, дето киснат по докторските кабинети да измъкват лубриканти, мустакатите средиземноморци, дето вонят на чесън, французите с техните жартиери и вмирисани сирена, ония, дето по цял ден си чешат топките по бюрата, карат тунинговани коли и се оригват на бира, евреите с обрязани пишки и рибни кюфтета, дето приличат на пържено лайно, белите англосаксонци с моторниците, конете и надменните си пури? Ха, странна работа, Фред, единствените, на които мястото им не е в затвора, май са хората от горната прослойка на средната класа с произход от Северна Европа. И ти вдигаш врява, че аз съм бил искал всичко да е на моето?

– Какво да направя, за да се махнеш оттук?

– Отпусни горкия сфинктер, друже. Олаби го!

– Никога!

– Тогава ще взема да се отбия през тоалетния ти несесер. Ще се изкендзам върху четката за зъби. Ще пусна няколко хубави барабонки в крема за бръснене и утре сутринта ще се омажеш с пухкава кафява...

– Инид – прекъсна го с напрегнат глас Алфред, без да отмества поглед от лукавото лайно, – не мога да се справя сам. Помогни ми!

Викът му трябваше да я събуди, но тя спеше като Снежанка.

– Инид, скъъъпа – подигравателно подвикна с гласа на Дейвид Нивън лайното, – бих бил благодарен за малко помощ от твоя страна възможно най-скоро, стига да ти е удобно.

Непотвърдени данни от нервите в областта на кръста и зад коленете на Алфред говореха за допълнителни лайняни части във въпросната област. Лайняни бунтовници се прокрадваха напред, оставяйки вонящи следи.

– Манджа и ебане, друже – заяви предводителят на лайната, който едва се крепеше на стената на един псевдопод от фекален мус, – това е всичко. Останалото, и това го казвам с цялата си скромност, са пълни лайна.

В този миг псевдоподът се откъсна и предводителят на лайната, оставяйки след себе си на стената малка буца изпражнения, скочи с победоносен вик на леглото, което принадлежеше на „Нордик Плежърлайнс“ и което след няколко часа щеше да дойде да оправи една красива млада финландка. Алфред едва не получи удар, като си представи как спретнатата симпатична камериерка щеше да намери размазани изпражнения по чаршафите.

В периферното си зрение виждаше мърдаща тоалетна чиния. Трябваше да издържи, трябваше да издържи! А дали пък източникът на неприятностите му не беше спукана канализационна тръба? Той се отправи пълзешком към банята и затвори зад себе си. Не беше много трудно да се извърти на гладките плочки. Подпря гръб на вратата и вклини крака в мивката отсреща. За момент се разсмя на абсурдността на ситуацията. Ето го, коскоджамити американски инженер и високопоставен ръководител, седнал по памперс на пода на плаваща тоалетна под обсада на ескадрон лайна. Късно нощем на човек му се привижда какво ли не.