Джонатан Франзен - Поправките

Подозрението, че всичко е относително. Че „истинското“ и „автентичното“ може не просто да е обречено, а преди всичко да е измислица. Че усещането му за правота, че е единствен защитник на действителността, не е нищо повече от усещане. Точно тези страхове го бяха дебнали в засада в мотелските стаи. Това бяха дълбоките ужаси, спотаени под пропитите с пот матраци.

А след като светът отказваше да отговори на неговата представа за реалността, то тогава това беше един жесток, прокиснат и вгадяващ свят, наказателна колония, в която Алфред беше осъден да вие от самота.

Главата му клюмна. От колко много сила се нуждаеше човек, за да оцелее в такава самота!

Върна жалкия разкривен електрически стол в най-голямата зала на затвора, но щом го остави, той се килна на една страна. Представи си как раздробява макета на парчета, пред очите му прелетяха за миг заметнати поли и смъкнати гащи, разкъсани сутиени и повдигнат таз, и изчезнаха безследно.

Гари спеше съвършено тихо като майка си. Едва ли беше забравил половинчатото обещание на баща си да погледне затвора след вечеря. Гари никога не забравяше нищо.

„Но все пак се старая, правя всичко по силите си“ – помисли си Алфред.

Върна се в трапезарията и забеляза промяната в чинията на Чипър. Препържените крайчета на дроба бяха внимателно отделени и изядени, заедно с цялата коричка. Имаше и доказателства, че и ряпата е била преглътната; само тук-там бяха останали петънца от нея. Цвекловите листа бяха разкъсани, по-нежните липсваха, твърдите червеникави жилки бяха сбутани настрани. Очевидно все пак Чипър беше изял уговорената една хапка от всичко, което навярно му беше струвало скъпо, а беше заспал, без да получи десерта, който си беше заслужил.

Едно ноемврийско утро преди трийсет и пет години Алфред беше намерил кървава лапа на койот в зъбите на стоманен капан – свидетелство за една дълга отчаяна нощ.

Прободе го толкова силна болка, че за да възпре сълзите, стисна зъби и потърси утеха в своето кредо.

(Шопенхауер: „Само едно обстоятелство може да обясни страданието на животните: при тях волята за живот, на която се гради целият свят на явленията, се осъществява като самоизяждане“.)

Изгаси и последните лампи долу, мина през банята и си облече чиста пижама. Отвори куфара, за да извади четката за зъби.

Пъхна се в леглото, този музей на отдавна отминали възторзи, като се настани колкото се може по-далече от Инид. Тя спеше по своя си начин, все едно се преструваше. Той погледна будилника, светещите стрелки наближаваха дванайсет, и затвори очи.

Прозвуча въпрос, зададен от глас като пладнина.

– Защо се обажда Чък?

Изтощението го притисна двойно по-силно. Пред затворените си очи виждаше пипетки, щипци и трептящата стрелка на амперметъра.

– Стори ми се, че е за „Ери Белт“ – продължи Инид. – Откъде е разбрал Чък? Ти ли си му казал?

– Инид, много съм уморен.

– Просто съм изненадана, нищо друго. Предвид всичко останало.

– Стана случайно и съжалявам за това.

– Странно, че Чък има право да прави инвестиция, която на нас ни е забранена.

– Ако Чък реши да се възползва нечестно от предимството си за сметка на другите инвеститори, това си е негова работа.

– Много от акционерите на „Ери Белт“ ще се радват да получат по пет и седемдесет и пет за акция утре. Какво му е нечестното?

Думите ѝ прозвучаха като аргумент, упражняван в продължение на часове, рана, близана в мрака.

– След три седмици тези акции ще струват по девет и петдесет – отвърна Алфред. – За разлика от повечето хора, аз го зная. Ето това е нечестно.

– Ти си по-умен от повечето хора, справял си се по-добре в училище и сега имаш по-хубава работа. И това ли е нечестно? Може би трябва да станеш по-глупав, за да бъде съвсем честно?

Да прегризеш сам крака си, не е лекомислено действие, не можеш да го започнеш и после да се откажеш. В кой момент и чрез какъв процес койотът решава да забие зъби в собствената си плът? Вероятно първоначално има някакъв период на чакане и обмисляне. А след това?

– Няма да споря с теб – заяви Алфред. – Но щом си будна, бих искал да разбера защо Чип не беше в леглото.

– Ти му каза...

– Ти се качи горе много преди мен! Изобщо не съм имал намерение да го оставя да седи там пет часа. Използваш го срещу мен, а това няма да го допусна! В осем часа Чип трябваше да е в леглото.

Инид се гърчеше в адския казан на чувството за вина.

– Обещаваш ли това да не се повтори?