Джонатан Франзен - Поправките

Какъв извод трябваше да си направи за Ал Ламбърт? Той говореше за себе си като старец, а изглеждаше като млад мъж. Инид избра да повярва в обещанието на външния вид. И оттогава животът ѝ се превърна в чакане личността му да се промени.

Докато чакаше, тя гладеше по двайсет ризи седмично, плюс полите и блузите си.

Внимателно минаваше около копчетата с върха на ютията. Изглаждаше гънките, изправяше ръбовете.

Животът ѝ щеше да е по-лесен, ако не го обичаше толкова, но тя не можеше да не го обича. Само като го зърнеше, и любовта ѝ бликваше.

Всеки ден се мъчеше да оправи говора на момчетата, да оглади държанието им, да избели съвестта им, да разведри нагласата им и всеки ден се изправяше пред нова купчина мръсни дрехи, захвърлени за пране.

Дори и Гари понякога се поддаваше на безредието. Той обичаше да запраща електрическото влакче с голяма скорост към някой остър завой, така че то да дерайлира; обичаше да гледа как черното парче метал полита тромаво, обръща се и недоволно хвърля искри. Освен това обичаше да поставя пластмасови крави и коли на релсите, за да предизвиква катастрофи.

Но това, което го привличаше най-силно от света на техниката, беше един радиоуправляем автомобил, напоследък рекламиран по телевизията, който можеше да се движи навсякъде. За да няма двусмислие, Гари възнамеряваше да посочи единствено него в писмото си до Дядо Коледа.

Ако някой на улицата следеше внимателно, щеше да види, как светлината в прозорците отслабва, когато влакчето на Гари, ютията на Инид и експериментите на Алфред изсмукват напрежението в мрежата. Но иначе къщата изглеждаше безжизнена. В осветените къщи на Мейснърови, Шумпъртови, Пърсънови и Рутови си личеше, че хората са си у дома – цялото семейство около масата, малки главички, надвесени над домашното, премигващи телевизори, пълзящи бебета, някой дядо, който накисва торбичката с чай за трети път с надеждата, че все ще пусне нещо. Това бяха одушевени, непознаващи срамежливата свитост къщи.

За една къща най-важното е дали всички се чувстват у дома. Даже не най-важното, а единственото.

Семейството е душата на дома.

Будното съзнание е светлината в дома.

Душата е лалугер в дупката си.

Съзнанието е за мозъка това, което семейството е за дома.

Аристотел: „Ако приемем, че окото е живо същество, то зрението е неговата душа“.

За да разберем съзнанието, си представяме заниманията в дома, жуженето на свързаните животи, пътуващи по различни коловози, основополагащото блещукане на огнището. Говорим за дух, оживление, обитаване. Или, обратно, за празнота, затвореност, пустота.

Може би безсмислената светлина в къща, в която трима души са се скрили самостоятелно в мазето, а само един е горе – малко момче, взиращо се в чиния с изстинала храна, е като съзнанието на човек в депресия.

На Гари първи му омръзна в мазето. Изскочи горе, заобиколи твърде ярко осветената трапезария, все едно в нея се криеше прокажен, и се качи на втория етаж да си измие зъбите.

Не след дълго Инид го последва със седем топли бели ризи. Тя също не влезе в трапезарията. Ако проблемът там беше нейна отговорност, то, значи, тя беше ужасно немарлива, щом не го решаваше, а една грижовна майка не може да е толкова немарлива, пък тя беше грижовна майка и следователно отговорността не беше нейна. Все някога Алфред щеше да изплува на повърхността и да види колко жестоко е постъпил, и много, много щеше да съжалява. Ако се осмелеше да я обвини, Инид щеше да му отговори: „Ти му каза да не става от масата, докато не си изяде вечерята“.

Пусна вода да се напълни ваната и отиде да целуне за лека нощ Гари.

– Ти си моят малък лъв.

– Аха.

– Завинаги ще си останеш безстрашното ми малко лъвче, нали? Сладкото мило лъвченце на мама!

Гари обаче не влезе в тона ѝ.

– Мамо, Чипър още е долу на масата, а вече е почти девет.

– Това е работа на баща ти и Чипър.

– Мамо? Той наистина не обича ряпа и дроб. Не се преструва.

– Толкова се радвам, че ти се храниш добре.

– Мамо, не е честно.

– Скъпи, брат ти преминава през труден период. Но се радвам, че си толкова загрижен. Прекрасно е, че го обичаш. И ще продължиш да го обичаш винаги, нали?

Тя изтича да спре водата и се потопи във ваната.

В тъмната спалня в съседната къща Чък Мейснър проникваше в Беа, като си представяше, че под него е Инид. Дори и сега, докато пъхтеше към оргазма, пак не можеше да избяга от замените и покупко-продажбите.

Чудеше се дали ще успее да намери на борсата опции за „Ери Белт“. Да купи пет хиляди акции веднага с опция за продажба на сегашната им цена при евентуален спад. Или, по-добре, ако някой му предложеше, сто необезпечени опции за покупка на сегашната цена.