Джонатан Франзен - Поправките

Тя беше бременна и подобно на рейтинга на общинските облигации в мигове на борсова паника, размишляваше Чък, размерът на сутиена ѝ бързо се покачваше – А, В, накрая сигурно и С, когато се родеше бебето.

Една по една светлините в Сейнт Джуд гаснеха.

И ако си седял на масата в трапезарията достатъчно дълго, било то за наказание или на инат, отказвайки да се признаеш за победен, или просто от скука, в някакъв смисъл завинаги оставаш да си седиш там. Някаква част от теб остава там до края на живота ти.

Защото, подобно на взирането в слънцето, продължителният и твърде пряк досег с грубото движение на времето може да увреди непоправимо нервните ти окончания.

И също така: прекомерното опознаване на скритата вътрешност задължително нанася вреди, тъй като тези познания никога няма да бъдат заличени.

(Колко уморителна, колко уморена е къща, в която се живее в крайности.)

Чипър чуваше и виждаше някакви неща, но всички те бяха в главата му. След три часа седене, околните предмети вече бяха изгубили мириса и аромата си, подобно на дълго дъвкана дъвка. Фантазиите му бяха по-силни от тях и вземаха връх. Беше необходимо усилие на волята, съзнателно събуждане, за да призове думите „подложка за сервиране“ и да ги отнесе към визуалното поле, в което се беше взирал толкова дълго, че то беше загубило реалността си, или да отнесе думата „парно“ към бълбукането в радиаторите, което през определени интервали се завръщаше, като повтаряне на болест, и с това напомняше на емоционално състояние или на измислица на въображението му, някакво въплъщение на злото време. Регистрираше като насън леките колебания в светлината, когато някой гладеше, друг си играеше, трети експериментираше или пък компресорът на хладилника се включеше или изключеше. Тази променливост, макар и едва забележима, беше мъчение. Но вече я нямаше.

Сега само Алфред беше останал в мазето. Измерваше с амперметър фероацетатен гел.

Един от последните непокорени върхове в металургията: постигането на определени свойства на металите на стайна температура. Целта, заветният свещен граал беше вещество, което може да се лее или формова, но след определено въздействие (вероятно с електрически ток) ще притежава здравината, проводимостта и издръжливостта на стомана. Ще е лесно за обработка като пластмаса и твърдо като метал.

Проблемът не търпеше отлагане. В развихрилата се война между двете култури силите на пластмасата вземаха надмощие. Алфред беше виждал буркани със сладко и конфитюр с пластмасови капачки. Коли с пластмасови тавани.

За съжаление, металът в естественото си състояние – един хубав стоманен лост или здрав месингов свещник – представляваше високо ниво на подредба, а природата беше нехайна и предпочиташе хаоса. Лющенето на ръждата. Безразборното свързване на молекулите в разтвор. Подвижността на топлината. Много по-вероятно беше спонтанно да се стигне до състояние на безредие, отколкото до кубовете в кристалната решетка на съвършеното желязо. Съгласно втория закон на термодинамиката, беше необходимо голямо усилие, за да се преодолее тиранията на вероятността и да се накарат атомите на металите да се държат, както подобава.

Алфред беше сигурен, че електричеството може да извърши това усилие. Електрическият ток, който идваше от мрежата, беше като вземането назаем на подредба от разстояние. В електроцентралите подредените буци въглища изгаряха в надути ненужни горещи газове; възвишената и самоуверена вода в котлите се превръщаше в ентропичен беглец, устремил се към делтата. Тези саможертви на реда произвеждаха в резултат полезното отделяне на електрически заряди, които той използваше при работата си у дома.

Търсеше материал, който да може да се галванизира. Създаваше кристални решетки в необичайни вещества под въздействието на електрически ток.

Не беше истинска наука, а брутално налучкване по метода на пробата и грешката, търсене в тъмното на щастлива случайност. Един негов състудент вече беше спрял да работи и живееше от приходите от едно късметлийско откритие.

Да дойде ден, в който няма да се тревожи за пари: тази мечта не се различаваше много от копнежа да бъде утешен, истински да бъде утешен от някоя жена, когато го завладее нещастието.

Блянът за коренна промяна: някоя сутрин да се събуди и да се окаже съвсем друг (по-уверен, по-спокоен) човек, да избяга от затвора на предопределеното, да се почувства божествено всемогъщ.