Джонатан Франзен - Поправките

(Шопенхауер: „Жената плаща дълга на живота не с това, което прави, а със страданията си, с родилните болки и грижите за децата, с покорството пред съпруга си, на когото тя трябва да е търпелив и ведър другар“.)

Но спасението не идваше. През затворената врата я чу как влиза в пералното помещение. Чу тихото жужене на трансформатора, Гари си играеше с влакчето под масата за пинг-понг.

Четвърти показател за здравина, изключително важен за производителите на железопътно оборудване, е твърдост.

С неописуемо усилие на волята Алфред светна лампата и отвори лабораторния си дневник.

Дори и най-страшното отегчение си има милостиви граници. Масата например имаше долна страна, която Чипър обстойно изследва, като облегна брадичка на плота и пъхна ръце под него. Като се протегнеше, можеше да достигне до царгите, през които минаваха опънати жици с халки за дърпане в края. Там, където грубо рендосаните дъски и царгите се срещаха, дълбоко в тях навлизаха винтове, малките цилиндрични кладенчета с драскаща спираловидно издълбана дървесина в гърлата примамваха шарещия пръст. Още по-голяма наслада носеха полепените сополи, които беше размазвал при предишните си бдения. Те се изчегъртваха лесно и се разпадаха.

Колкото по-дълго Чипър изследваше малкото си долно царство, толкова повече нарастваше нежеланието му да го погледне. Инстинктивно се досещаше, че видимата реалност няма да си заслужава. Щеше да види неразкрити от пръстите пукнатини и загадъчността на областите отвъд досега му щеше да изчезне, дупките на винтовете щяха да загубят абстрактната си чувственост, а от сополите щеше да го хване срам, нямаше да му остане нищо за откриване и за игра, и някоя вечер щеше да умре от скука.

Избирателното незнание е ценно умение за оцеляване, може би най-важното.

Алхимическата лаборатория на Инид под кухнята беше оборудвана с пералня „Мейтаг“ с преса за изстискване, чиито гумени барабани бяха като огромни устни. Белина, стипца, дестилирана вода, кόла. Голяма парна ютия с кариран платнен шнур. Купчина бели ризи в три размера.

Първо подготвяше ризата, като я напръскваше с вода и я увиваше във влажна кърпа. След това започваше от яката, спускаше се към раменете и продължаваше надолу.

По време на Депресията и след нея тя беше усвоила множество умения за оцеляване. Майка ѝ имаше пансион в района между центъра на Сейнт Джуд и университета. На Инид ѝ се удаваше математиката и затова не само переше чаршафи, миеше тоалетни и поднасяше храната, но и водеше сметките. Когато завърши гимназия и войната приключи, тя вече въртеше счетоводството на пансиона и сметките на наемателите, и се оправяше с данъците. С центовете и доларите, които заделяше настрани – надници от гледането на деца, бакшиши от студенти и други отдавнашни наематели, – плащаше за часовете във вечерното училище, бавно напредвайки към дипломата за счетоводител, която се надяваше никога да не ѝ потрябва. Вече двама мъже в униформа ѝ бяха предложили брак, като и двамата бяха доста добри танцьори, но за съжаление, не бяха печеловници, а и все още имаше риск да загинат на фронта. Майка ѝ се беше омъжила за човек, който не умееше да изкарва пари и умря млад. Затова най-важното за Инид беше да избегне такъв тип съпруг. Възнамеряваше да живее спокойно и щастливо.

Малко след войната в пансиона пристигна млад инженер, наскоро прехвърлен в Сейнт Джуд като управител на леярна. Той беше с месести устни и гъста коса – мускулесто момче в тяло на мъж и в мъжки костюм. Костюмите му бяха вълнени на едри плисета. Вечер, когато поднасяше храната на голямата кръгла маса, Инид поглеждаше през рамо, улавяше как я зяпа, и той се изчервяваше. Ал беше от Канзас. След два месеца събра кураж да я покани на пързалката. Пиха какао и той ѝ каза, че хората се раждат, за да страдат. Заведе я на коледното празненство на стоманодобивната компания и ѝ обясни, че интелигентните са обречени да бъдат тъпкани под ботуша на глупците. Но той беше добър танцьор и добър печеловник, и тя го целуна в асансьора. Не след дълго се сгодиха и синопочтително отидоха с нощния влак до Маккук, Небраска, за да посетят старите му родители. Баща му си имаше робиня, за която беше женен.

Докато чистеше стаята на Ал в Сейнт Джуд, Инид намери опърпано томче на Шопенхауер, в което някои изречения бяха дебело подчертани. Например: „Твърди се, че на този свят насладата е по-голяма от болката или че поне има равновесие между двете. Ако читателят иска да провери дали това твърдение е вярно, нека сравни чувствата на две животни, едното от които изяжда другото“.