Джонатан Франзен - Поправките

– Как беше пътуването? – попита по задължение Инид.

– Уморително.

– Чипър, миличък, сядаме на масата.

– Броя до пет – заяви Алфред.

– Има и бекон, ти обичаш бекон – извиси глас тя.

Това беше цинична, егоистична лъжа, един от стотиците ѝ ежедневни провали като майка.

– Две, три, четири... – нареждаше Алфред.

Чипър изтича и седна на мястото си. Нямаше смисъл да си проси боя.

– Благослови насъщния с който телата си и нас да служим в името Исус Христос амин – измърмори в скоропоговорка Гари.

От купчината намачкана ряпа в чинията се отделяше прозрачна жълта вода, подобна на плазма или на онази течност, която се събира в мехура след изгаряне. Сварените листа цвекло изпускаха нещо меднозелено. На принципа на капилярите, жадната брашнена коричка засмукваше течността. Когато дробът се повдигнеше, се чуваше тихо „пльок“. Подгизналата долна коричка беше неописуема.

Чипър си мислеше какво е да си момиче. Да го обсипват с нежност, да бъде Мейснър, да си играе в тяхната къща, да го обичат като момиче.

– Искаш ли да ти покажа затвора, който направих от дървени бъркалки за кафе? – попита Гари.

– Затвор ли? Виж ти – отвърна Алфред.

Един предвидлив младеж не би изял веднага бекона си, нито пък би го оставил да подгизне от сока от зеленчуците. Предвидливият младеж евакуираше бекона си нависоко по ръба на чинията и го пазеше като стимул. За начално поощрение предвидливият младеж изяждаше пържения лук, който не беше вкусен, но не беше и гаден.

– Вчера имаше среща на младите скаути – рече Инид. – Гари, скъпи, по-добре да погледнем затвора ти след вечеря.

– Гари направи и електрически стол – обади се Чип. – За да го сложи в затвора. Аз му помагах.

– А? Виж ти.

– Мама има цяла торба с бъркалки – похвали се Гари.

– Взех я от клуба на младите скаути – обясни Инид. – Там ги продават с отстъпка.

Мнението на Алфред за младите скаути не беше особено високо. Начело на клуба бяха група бащи, които я караха полека и съответно и заниманията им бяха лекомислени: състезания със самолетни модели от балсово дърво или колички от чам, или картонени влакове с товарни вагони от прочетени книги.

(Шопенхауер: „Ако искаш сигурен компас, който да те направлява през целия ти живот... приеми, че този свят е затвор, наказателна колония“.)

– Гари, какво беше ти? – попита Чип, за когото Гари беше върховно мерило за вкус и обноски. – Вълк ли?

– Още една точка и ще стана Мечка.

– Но сега какво си, Вълк ли?

– Вълк съм, но всъщност почти съм Мечка. Само трябва да мина обяздване на природата.

– Опазване – поправи го Инид. – Остава ти само опазване на природата.

– Не е ли обяздване?

– Стив Дриблет направи гилотина, само че тя не проработи – каза Чипър.

– Дриблет е Вълк.

– Брент Пърсън направи самолет, ама той се фрасна и се разпадна.

– Пърсън е Мечка.

– Казва се „удари се“, скъпи, не „фрасна се“.

– Гари, кой е най-големият фойерверк? – попита Чипър.

– М-80. А след него е „Черешовата бомба“.

– Представяш ли си да намерим един М-80, да го сложим в твоя затвор и да го взривим!

– Не те виждам да се храниш, малкия – обади се Алфред.

Чипър беше станал словоохотлив като конферансие; за момент беше забравил напълно за вечерята.

– Или седем М-80, ще ги запалим наведнъж или пък един след друг, ще е страхотно, нали?

– Ще сложим барут в ъглите и ще пуснем фитили – въодушеви се Гари. – Ще свържем фитилите и ще ги възпламеним едновременно. Така е най-добре, нали, тате? Да разделим барута и да сложим допълнително фитил, нали, тате?

– Седемстотин хиляди милиона М-80! – извика Чипър и се опита да покаже какъв мегатонен взрив си представяше: – Бум! Бум!

– Чипър – Инид умело смени темата, – кажи на татко къде ще ходим другата седмица.

– Скаутите ще ходят в Музея на транспорта и аз ще отида с тях – изрецитира Чипър.

– О, Инид – намръщи се Алфред. – Защо ще ги водите там?

– Беа каза, че е много интересно и ще е забавно за децата.

Той презрително поклати глава.

– Какво разбира Беа Мейснър от транспорт?

– Там е идеално за среща на скаутите – продължи жена му. – Има истински парен локомотив, момчетата може да се качат да го разгледат.

– Това е трийсетгодишен „Мохок“ от нюйоркската гара. Не е антика. Не е рядкост. Пълен боклук. Ако момчетата искат да видят истинска железница...

– Ако сложа батерия и два електрода на електрическия стол... – помъчи се да се включи Гари.

– Сложи М-80!