Пол Зюсман - Последните думи на Рафаел Игнейшъс Финикс

Разгледах бутилката на блудкавата следобедна светлина и я върнах в торбата.

— Довечера в селото ще има голямо празненство с фойерверки — каза доктор Банън. — Ще имате хубав изглед отгоре. Очертава се голямо събитие, макар че ще трябва да го гледам от дома си. Пушекът задръства трахеята ми.

Той извади голяма карирана кърпа от джоба си и се изсекна, след което тръгна към колата си.

— Е, аз ще бягам, мистър Финикс. Елси не обича да остава дълго време сама в хирургията. Започва да нервничи.

Усмихнах се на традиционните му думи за сбогуване и изпитах лека тъга, че го виждам за последен път. Може и да си мислеше, че съм побъркан, но винаги е бил почтен с мен. Пристъпих напред с намерението да му стисна ръката. Точно в този момент обаче той се обърна към мен и ръкостискането се превърна в прегръдка.

— Сбогом, скъпи доктор Банън — казах аз, потупвайки гърба на сакото му от туид. — Бяхте толкова добър с мен.

Той не ме отблъсна, беше твърде любезен за подобно нещо, но видимо се вцепени и дъхът му, все още хриплив от пристъпа кашлица, започна да драска като шкурка по тухла. Изкушавах се да утежня дискомфорта му с целувка по бузата, но осъзнах, че подобен жест щеше съвсем да изключи измъчената му дихателна система, и затова само го прегърнах силно, преди да го пусна.

— Просто исках да знаете колко съм ви благодарен, че биете целия този път и ми пазарувате — продължих аз, като леко отстъпих назад. — Зная, че ме мислите за малко странен, но винаги сте били много мил с мен, а не мисля, че съм ви благодарил подобаващо за това.

— За нищо — изпъшка болезнено той и леко се дръпна наляво, така че отворената врата на джипа да се озове помежду ни. — Моля, не го споменавайте. Никога. Не е нужно. Това е част от работата ми.

— Е, просто исках да знаете, че съм ви благодарен.

— Знам — изхриптя той. — Знам!

Придърпа вратата към себе си, сякаш беше нещо като хавлия, и ме загледа нервно. Очевидно се ужасяваше, че може да се опитам да го прегърна за втори път, и за да го успокоя, отстъпих още няколко крачки назад.

— Както и да е, вие ми бяхте като пъпна връв — казах аз. — Желая ви честита нова година, доктор Банън. Честити нови хиляда години. Пратете поздравите ми и на мисис Банън.

За момент той остана неподвижен. Бузата му потръпваше леко, а гърдите му се надигаха и спускаха като ковашки духала. Накрая се увери, че опасността е отминала, и донякъде се отпусна.

— Благодаря, мистър Финикс — каза той. — Благодаря. Желая същото и на вас.

Той пристъпи иззад вратата и за моя най-голяма изненада протегна ръка.

— Честита нова година.

Беше затрогващ жест, особено като се има предвид колко се беше уплашил от мен. Пристъпих напред и стиснах ръката му. Странно е как дори най-несъществените хора стават ужасно важни, когато знаеш, че никога повече няма да ги видиш. Задържах ръката, доста потната му ръка, за момент, след което двамата отстъпихме назад — аз към прага на замъка, а той към седалката на джипа си.

— Дори не ви попитах дали сте изкарали добре Коледа — казах аз.

— Беше много приятно — отвърна той, докато затръшваше вратата и палеше двигателя. — Макар че майката на Елси получи лек пристъп по време на „Ад под небето“. Помисли си, че цялото нещо е станало от електрическото й одеяло. Много се разстрои. А вие как прекарахте?

— Много спокойно — отвърнах аз. — Между другото, купата за пудинг на мисис Банън е още тук.

— Ще ми я дадете другата седмица — каза той, обърна джипа и го насочи надолу към селото. — Надявам се пудингът да ви е харесал.

— Беше най-прекрасният пудинг, който съм вкусвал някога.

— Ще предам на Елси — извика той. — Много ще й стане приятно. Довиждане, мистър Финикс. Ще се видим другата седмица!

Наду клаксона и се понесе надолу. След петдесетина метра обаче спря и се върна обратно.

— Някой ден ще си забравя и главата — каза той. — Това дойде за вас.

Подаде ми голям бял плик и отново потегли с кашлица и бибипкане. Гледах го как се спуска надолу към селото, а когато изчезна от погледа ми, отворих писмото. Първото писмо, което получавах в замъка — и вероятно последното. Ето какво пишеше вътре:

За мен е удоволствие да ви пратя сърдечните си поздрави по случай стотния ви рожден ден наред с най-добри пожелания за весело празненство. Елизабет II.

Можете ли да повярвате! Телеграма от кралицата. Чудя се какво ли щеше да каже, ако знаеше що за празненство съм замислил. Тъпа дърта крава.

Седем вечерта е и само след шест часа ще съм мъртъв. Имам още много работа и малко време. Трябва да продължа. Няма почивка за самоубийците.