Пол Зюсман - Последните думи на Рафаел Игнейшъс Финикс

После се сетих за малкото буре барут в мазето и реших да използвам него.

Баща ми беше набавил барута няколко месеца по-рано, за да го използва в серията си опити да изпрати мишки на луната, като ги закрепва за големи домашно изработени ракети. Оглушителните гръмове, свистене и ужасено цвъртене на мишките обаче никак не се харесаха на съседите ни и след същинска лавина от оплаквания опитите бяха зарязани, малкото оцелели гризачи бяха пуснати в парка, а полупразното буре бе прибрано в един самотен ъгъл в мазето. Отидох да проверя дали още си е там (беше) и съдържанието му не се е навлажнило (не беше).

„Идеално! — доволно си казах аз, докато бърках с пръст в бурето. — Направо идеално!“

Започнах още същия ден, като тайно пренесох две малки пълни с барут хартиени торбички в дома на Емили, промъкнах се горе в късния следобед по време на игра на криеница и ги скрих в сенките под ваната на мис Уоспли (тя си имаше своя лична баня до спалнята в най-горната част на къщата, гледаща към почернялата от сажди алея долу).

Повторих упражнението на следващия ден, на по-следващия ден и още три дни след това, докато Емили не започна да се чуди откъде е този внезапен интерес към криеницата от моя страна. Междувременно бях навлязъл в някакъв убийствен транс. Докато другите около мен се тъпчеха с коледни вкусотии, моята енергия бе съсредоточена върху взривяването на мис Уоспли. Сякаш бях попаднал в грижливо подготвен танц, в който една стъпка неизменно води към следващата, после към следващата и така нататък. Изгубих се в ритъма на убийството. Танцувах барутно танго. Всичко беше така очевидно и лесно. Така поглъщащо. А през цялото време нищо неподозиращата мис Уоспли сапунисваше вечер подмишниците си върху малка, но растяща купчина експлозив.

След дни на трескави приготовления се промъкнах за последен път в банята. Клекнах до ваната, пъхнах единия край на импровизирания фитил (канап, накиснат в денатуриран спирт) в кутия кибрит и прокарах другия зад една тръба, през отдушника в стената и надолу до алеята. Приготовленията ми едва не отидоха по дяволите на този финален етап, когато набелязаната ми жертва най-неочаквано се качи горе. За щастие тя бе така заета да ми извива ухото и да ми обяснява колко противен, крадлив дребен никаквец съм, задето съм нарушил светостта на личната й баня, че така и не забеляза тънкия фитил, излизащ от отдушника високо в стената.

— Гадно момченце — изсъска, докато ме мъкнеше надолу по стълбите. — Ако беше мое, хубаво щях да те напляскам!

— Съжалявам, мис Уоспли — смирено рекох аз. — Обещавам, че няма повече да правя така. Наистина обещавам.

Вече разполагах с чудесно средство да се отърва от дъртата кранта, но се сдържах и не запалих фитила при първа възможност. Още не бях споделил с Емили убийствените си намерения и ме гризеше чувството, че тя няма да одобри.

Едва около седмица по-късно, когато коледните празници бяха към края си, бях готов да осъществя плана си.

Въпросната вечер си легнах с дрехите и се завих през глава, за да не види мисис Егс, че съм облечен, когато дойде да ми даде целувка за лека нощ. Престорих се, че заспивам, после станах, промъкнах се долу, тихомълком излязох от къщата и забързах към Бейкър Стрийт. Огледах се и се вмъкнах в покритата със сажди алея до къщата на Емили. Намерих висящия фитил. Извадих кутия кибрит. Поех дълбоко дъх. Накрая погледнах нагоре — знаех, че в момента мис Уоспли се плацика във ваната си, както прави всяка вечер по това време, с точността на часовник. От прозореца излизаше пара и чувах приглушено пеене.

Мина ми през ума, че съм сложил прекалено малко (или прекалено много) барут, но вече нямаше връщане назад. Без да се помайвам, сякаш бях достигнал до кулминационния момент на някаква особено енергична полка, драснах клечка и я поднесох към фитила; наложи се да се вдигна на пръсти, защото краят му се клатеше на две стъпки над главата ми. Тънко синьо-оранжево пламъче се понесе нагоре в нощта, мина със съскане през отдушника и изчезна в банята.

Последната дума изчезна в оглушителния гръм. Алеята за миг се освети в пъклени оттенъци на червеното, юмрук от пушек и отломки блъсна прозореца на банята и в същия миг, подобно на коркова тапа от шампанско, ваната с мис Уоспли в нея изхвърча през покрива на къщата и се понесе в нощното небе, издигайки се на около шест метра над комините, преди да се стовари с трясък върху покрива на съседната къща.