Габриел Зевин - Книжарничка на острова

Главата го цепеше. Отиде в дневната, очаквайки да намери разпилените остатъци от виндалуто. Подът и стените бяха безупречно почистени, никъде не се виждаха петна. Ей Джей изрови един аспирин от чекмеджето с лекарства, като мислено се поздрави за предвидливостта, която бе проявил, да почисти. Седна на масата в трапезарията и забеляза, че бутилката от вино също бе изхвърлена. Странно бе, че е бил толкова прибран в такова състояние, но и друг път се бе случвало. Беше подреден пияница. Погледът му пробяга до отсрещната страна на масата, където бе оставил "Тамерлан". Книгата я нямаше. Може би само си бe мислил, че я е извадил от витрината?

Докато вървеше през стаята, туптенето на сърцето му се състезаваше с бумтенето в главата му. На половината път до шкафа видя, че стъклената витрина с контролиран въздух и ключалка с шифър, която защитаваше "Тамерлан" от света, бе широко отворена и празна.

Наметна се с халата за баня и се напъха в маратонките си за джогинг, които не бяха използвани отдавна по предназначение.

Затича се по улица "Капитан Уигинс", а мръсната му хавлия с десен на шотландско каре се развяваше бясно зад него. Приличаше на депресиран, недохранен супергерой. Зави по Главната и се втурна право в спящия полицейски участък на Алис Айлънд.

– Ограбили са ме! – обяви гръмко Ей Джей. Разстоянието не бе голямо, но дишаше тежко. – Моля ви, някой да ми помогне! – извика отново Той, като се опитваше да не прилича на стара дама с открадната дамска чанта.

Ламбиаз остави чашата си с кафе на бюрото и погледна разстроения мъж, облечен в хавлия за баня. Позна собственика на книжарницата, мъжа, чиято красива млада жена се бе удавила в езерото преди година и половина. Ей Джей изглеждаше доста по-възрастен в сравнение с предишния път, когато го бе срещнал, но Ламбиаз предполагаше, че това е нормално предвид събитията.

– Добре, мистър Фикри, успокойте се и ми кажете какво е станало.

– Някой е откраднал "Тамерлан" – каза Ей Джей.

– Кой или какво е Тамерлан?

– Книга. Много ценна книга.

– Да изясним. Твърдите, че някой е откраднал книга от магазина ви?

– Не. Това е моя книга от личната ми колекция. Изключително рядък сборник със стихотворения на Едгар Алън По.

– Значи, нещо като любимата ви книга? – попита Ламбиаз.

– Не. Дори не го харесвам. Този сборник е пълна глупост, наивни, незрели... – Ей Джей беше вече превъртял и не можеше да си намери място. – Мамка му!

– Спокойно, мистър Фикри. Само се опитвам да разбера. Не харесвате тази книга, но тя има сантиментална стойност за вас?

– Не! Майната ѝ на сантименталната стойност! Има огромна финансова стойност. "Тамерлан" е като Хонус Вагнер [21] Хонус Вагнер (Johannes Peter, Honus" Wagner, 1874-1955) – американски бейзболист от Голямата лига, играч на "Питсбърг Пайрътс". Бейзболните картички с неговия образ са най-ценните и най-скъпо продавани в света, защото има едва 50-тина екземпляра. Вагнер настоял за изтегляне на тиража им, след като научил, че на гърба им била поставена реклама на тютюнева компания, а той бил яростен противник на пушенето. – Б. Пр. на редките книги! Разбирате ли какво казвам?

– Разбира се, баща ми бе колекционер – кимна Ламбиаз.

– Толкова ценна?

Ей Джей не успяваше да изстрелва думите си достатъчно бързо.

– Това са първите стихотворения, които По е написал, когато е бил на осемнайсет години. Книгата е изключително рядка, защото тиражът е бил само 50 копия, издадени анонимно. Вместо името на Едгар Алън По на корицата пише "от Бостънеца". В зависимост от състоянието им и от положението на пазара на редки издания сега копията се продават от четиристотин хиляди долара нагоре. Смятах да предложа моето на търг след няколко години, когато икономиката се подобри. Щях да затворя книжарницата и да се пенсионирам.

– Ако не възразявате, че питам – каза Ламбиаз, – защо сте държали нещо толкова ценно в дома си, а не в банков трезор?

Ей Джей поклати глава.

– Не знам. От глупост. Предполагам, че ми харесваше мисълта да го имам близо до себе си. Харесваше ми да го поглеждам и да си мисля, че мога да напусна във всеки един момент, когато си поискам. Държах го в специална витрина от подсилено стъкло, заключена с комбинация. Предполагах, че е достатъчно сигурно.

В допълнителна негова защита трябваше да се каже, че в Алис Айлънд почти не ставаха кражби, с изключение на туристическия сезон. Сега бе октомври.

– Значи някой е разбил витрината или е знаел комбинацията? – попита Ламбиаз.