Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– "Смъртоносният агнешки бут" – каза Ей Джей. – Така се нарича разказът, "Смъртоносният агнешки бут", и оръжието бе агнешки бут, а не говеждо.

– Да, точно това е! – възкликна с удоволствие полицаят.

– Добре познавате работата си.

– Разказът е много известен – каза Ей Джей. – Роднините на жена ми ще бъдат тук всеки момент. Извинявам се за преди малко, когато коментирах присъствието ви като на "маловажен второстепенен герой". Беше грубо, а и – доколкото всички знаем – аз съм въпросният маловажен второстепенен герой в по-голямата сага на полицай Ламбиаз. Едно ченге е много по-вероятен главен герой, отколкото един книжар. Вие, сър, всъщност сте цял жанр.

– Хъм... – отбеляза полицай Ламбиаз. – Вероятно сте прав за това. Но да се върнем на разговора, който водехме преди. Като полицай моят проблем с тази история е времето. Тя слага говеждото...

– Агнешкото.

– Агнешкото. Значи така... Убива онзи тип със замразения бут, после пъха "оръжието" във фурната, за да го сготви, дори без да го овкуси. Не съм Рейчъл Рей [19] Рейчъл Рей – известна американска ТВ водеща, автор и на кулинарно предаване. – Б. Пр. , но...

Ник бе започнала да се вкочанява, когато изтеглиха колата ѝ от водата, а в моргата устните ѝ вече бяха посинели. Цветът им напомни на Ей Джей за черното червило, което Ник носеше на последния купон в чест на най-новата вампирска поредица. На него не му пукаше особено и не му допадаше идеята за глупави тийнейджърки, обикалящи из острова, облечени в абитуриентските си рокли, но Ник, която наистина харесваше проклетата вампирска книга и авторката ѝ, бе настояла, че един вампирски бал ще е добър за бизнеса. И освен това ще е забавно.

"Помниш какво означава думата "забавно", нали?" "Смътно, бе отговорил той. Много отдавна, когато не бях станал книжар, когато разполагах свободно с почивните си дни и нощи само за себе си, когато четях за удоволствие, си спомням, че беше забавно. Така че, да, смътно, но помня." "Нека освежа паметта ти. Забавно е да имаш умна, хубава, сговорчива жена, с която да работиш рамо до рамо всеки ден."

Все още я виждаше пред себе си с онази нелепа черна копринена рокля, обвила дясната си ръка около колоната на верандата, с красивите си, ярко начервени устни, оформени в плътна линия.

"За съжаление съпругата ми се превърна във вампир." "О, клети човече." Тя прекоси верандата и го целуна, оставяйки следа от червило като белег на бузата му. "Единственото решение е и ти да станеш вампир. Не се опитвай да се съпротивляваш, това би било възможно най-лошият ход. Бъди хладнокръвен, откачалко. Покани ме да вляза."

Ф. Скот Фицджералд, 1922 г.

Технически погледнато, повест. Но пък повестите са доста спорна територия. Ако обаче си от хората, които се тормозят да правят подобни разграничения – а аз май съм точно от тях – по-добре е да знаеш разликата. (Ако влезеш в някой от колежите от Бръшляновата лига, вероятно ще попаднеш на мнозина от този тип. Мислех си за това. Помни, че добро образование може да се получи и на места, различни от обичайно приетите. Въоръжи се с познание срещу тази самоуверена тълпа. Но аз се отплеснах.) Едгар Алън По определя късия разказ като нещо, което може да се прочете на едно сядане, наведнъж. И пак се отклоних.

Кичозна, ексцентрична история за предизвикателството да притежаваш град, направен от диаманти, и за всичко, на което са готови богатите, за да защитят своя начин на живот. Фицджералд е в добра форма тук. "Великият Гетсби" е безспорно смайващ, но тази повест, "Диамантът", понякога ми се струва прекалено нагласена, като онези градини, които са специално поддържани и украсени с подрязани в странни форми храсти. Форматът на късия разказ тук е разширен, сякаш Фицджералд е объркал нещо. И въпреки това "Диамантът" диша и живее като омагьосан градински гном.

Re: тук е моментът да вмъкна нещо. Трябва ли да направя очевидното и да ти кажа, че точно преди да те срещна, аз също изгубих нещо с много голяма, макар и донякъде спорна стойност?

Ей Джей Ф.

Макар да не помнеше как се е добрал дотам и как е съблякъл дрехите си, Ей Джей се събуди в леглото си само по бельо. Помнеше, че Харви Роудс е мъртъв; помнеше, че се е държал като задник с миловидното момиче от "Птеродактил"; помнеше как бе метнал виндалуто към стената; помнеше първата чаша вино и наздравицата към "Тамерлан". След това, нищо. От неговата гледна точка вечерта бе истински триумф.