Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– Не съм това, което бихте нарекли "алкохолик", но обичам да пия, докато припадна, поне веднъж седмично. Пуша от време на време и се поддържам с диета от готови замразени храни. Рядко си чистя зъбите с конец. Преди тичах на дълги разстояния, но сега изобщо не спортувам. Живея сам и ми липсват пълноценни човешки взаимоотношения. След смъртта на жена ми мразя и работата си.

– О, това ли е всичко? – направи опит да се пошегува лекарката. – Вие сте още млад мъж, мистър Фикри, но тялото ви не може да поема до безкрай отровите, с които го блъскате. Ако се опитвате да се убиете, мога да измисля по-бързи и по-лесни начини да го сторите. Искате ли да умрете?

Той не можа да измисли веднага какво да ѝ отговори.

– Защото, ако искате да умрете, ще се наложи да ви сложа под психиатрично наблюдение.

– Не искам да умра – каза Ей Джей след малко. – Просто ми е трудно да бъда тук през цялото време. Мислите ли, че съм луд?

– Не. Разбирам защо се чувствате по този начин. Преживявате труден период. Започнете с упражнения – каза тя.

– Ще се почувствате по-добре.

– Добре.

– Съпругата ви бе прекрасен човек – каза лекарката. – Преди участвах в литературния клуб на майките и дъщерите, който тя организираше в книжарницата. Дъщеря ми все още работи за вас.

– Моли Клок?

– Клок е името на партньора ми. Аз съм доктор Роузен – потупа тя баджа с името си.

Във фоайето Ей Джей завари позната сцена.

– Ще имате ли нещо против...? – питаше сестра в розова униформа и подаваше измачкана книга на мъж, облечен в кадифено сако с кожени кръпки на лактите.

– За мен ще е удоволствие – отвърна Дениъл Париш. – Как се казвате?

– Джил, като от песничката "Джак и Джил изкачват хълма". Джил Мейси – като името на магазина. Чела съм всичките ви книги, но тази ми харесва най-много. Ужасно много.

– Всички смятат така, Джил от хълма – Дениъл не се шегуваше. Никоя от книгите му не се продаваше толкова добре, колкото първата.

– Дори не мога да изразя колко много означава това за мен. Направо се разплаквам, като се сетя – наклони тя глава и премигна с мигли като гейша. – Заради тази книга реших да стана медицинска сестра! Тъкмо започнах работа тук. Когато разбрах, че живеете в града, се изпълних с надежда, че някой ден ще се отбиете в болницата.

– Искате да кажете, че сте се надявали да се разболея? – попита с усмивка Дениъл.

– Разбира се, че не! – изчерви се сестрата, после го плесна закачливо по рамото. – О, вие, вие сте ужасен!

– Такъв съм – отвърна Дениъл. – Наистина съм ужасен.

Първия път, когато Ник срещна Дениъл Париш, бе споделила, че той има излъчването и красивата външност на водещ на новините в някоя телевизия. В колата на връщане към къщи бе променила мнението си.

– Очите му са прекалено малки за водещ. По-скоро става да съобщава прогнозата за времето.

– Има звучен глас – беше казал Ей Джей.

– Ако такъв мъж ти каже, че бурята е отминала, определено ще му повярваш. Дори ако все още стоиш мокър до кости под дъжда – бе добавила Ник.

Ей Джей прекъсна флирта му със сестрата.

– Дан. Мислех, че ще се обадят на жена ти – натърти демонстративно той.

Дениъл се закашля.

– Тя не се чувства добре заради времето, затова дойдох аз. Как си, старче?

Наричаше го така, въпреки че бе пет години по-възрастен от Ей Джей.

– Загубих единствената си възможност да забогатея и лекарката каза че ще умра, но с изключение на това се чувствам чудесно – отвърна Ей Джей. Успокоителните му бяха дали перспектива и го караха да гледа на станалото някак отвисоко.

– Супер. Да вървим да пийнем!

Дениъл се обърна към сестра Джил и ѝ прошепна нещо в ухото. Когато ѝ подаде книгата, Ей Джей успя да види, че бе написал вътре телефонния си номер.

– "Хайде, владетелю на виното!" [24] Из "Антоний и Клеопатра", действие II, сцена 7, У. Шекспир. Събрани съчинения. Т.4, изд. "3.Стоянов", 1998. Прев. Валери Петров. -Б. Пр. – провикна се Дениъл, запътвайки се към изхода.

Въпреки че обичаше книгите и притежаваше книжарница, Ей Джей не се интересуваше особено от писателите. Смяташе, че са разхвърляни, нарцистични, глупави и принципно неприятни хора. Опитваше се да избягва срещите с тези, написали книгите, които харесваше, от страх, че личността на авторите ще съсипе впечатлението от творбите им. За щастие не харесваше книгите на Дениъл Париш, дори и най-известния му първи роман. Що се отнасяше до личността му като мъж... Е, той забавляваше Ей Джей. Всъщност трябваше да признае, че Париш бе един от най-близките му приятели.