Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– Нито едното, нито другото. Исках да се разведря миналата вечер. Тъпо, знам, но извадих книгата, за да я погледна. Безсмислено извинение, наясно съм.

– Мистър Фикри, "Тамерлан" застрахован ли е?

Ей Джей хвана главата си с ръце. Ламбиаз прие това като отговор "не".

– Открих книгата преди около година, няколко месеца след смъртта на жена ми. Не исках да харча допълнително пари. Така и не стигнах до застраховката. Не знам... Милион идиотски причини, като главната е, че съм идиот, полицай Ламбиаз.

Ламбиаз не си направи труда да го поправи, че трябва да се обръща към него с началник , а не с полицай.

- Ето какво ще направим. Първо, с вас ще попълним полицейския доклад. После, когато моят детектив дойде – тя е на работа само по половин ден извън сезона – ще я изпратя у вас, за да свали отпечатъци и да събере други доказателства. Може би все нещо ще излезе. Другото, което можем да направим, е да се обадим на аукционните къщи и на хора, които се занимават с такива неща. Това е рядка книга, както казвате, специалистите ще забележат появата на ново копие на пазара. Тези неща не трябва ли да са описани някъде, да има списък кой ги е притежавал и други подобни?

– Доказателство за произход – каза Ей Джей.

– Да, точно така! Жена ми обичаше да гледа онова предаване за антики [22] "Antiques Roadshow" – предаване по Би Би Си за антични предмети, представени от собствениците им. – Б. Пр. , сещате ли се, където специалисти обикалят Англия и оценяват различни предмети?

Ей Джей не отговори.

– И едно последно нещо. Чудя се кой е знаел за книгата?

Фикри изсумтя.

– Всички. Сестрата на жена ми, Исмей – учителка е в гимназията. Тя се тревожи за мен, откакто Ник... Все ме кара да излизам от книжарницата, да ходя извън острова. Преди около година ме замъкна на ужасяваща разпродажба в Милтън. И там, в един кашон сред около петдесетина книги, всичките пълни боклуци, беше "Тамерлан". Платих пет долара. Хората нямаха представа какво притежават. Почувствах се гадно, че им го измъквам така, ако искате да знаете. Не че вече има значение. Както и да е, Исмей реши, че ще е полезно за бизнеса, а и ще има образователна цел, както и куп други глупости, които ми изреди, но в крайна сметка ме убеди, че трябва да изложа книгата в магазина. Така че цялото минало лято държах стъклената витрина долу, пред очите на всички. Предполагам, че никога не сте влизали в книжарницата, щом не знаете за това.

Ламбиаз сведе поглед към обувките си, като изпита срам, познат на хиляди американски ученици, провалили се със задължителната за четене литература в гимназията.

– Не съм голям читател.

– Но четете криминални романи, нали?

– Имате добра памет – отбеляза Ламбиаз.

Всъщност Ей Джей имаше добра памет за читателските вкусове на хората.

– Дивър, нали така? Ако го харесвате, има един нов автор от...

– Разбира се, ще се отбия по някое време. Да се обадя ли в момента на някого? Сестрата на жена ви е Исмей Евънс-Париш, ако не се лъжа?

– Исмей е... – в този миг Ей Джей замръзна, сякаш някой бе натиснал бутона му за пауза. Очите му се изцъклиха, а устата му зейна.

– Мистър Фикри?

Около трийсетина секунди Ей Джей остана така, после си възвърна способността да говори, сякаш нищо не бе станало.

– Исмей е на работа. Добре съм. Няма нужда да я търсите.

– Вцепенихте се за около минута, сякаш не бяхте на себе си – каза Ламбиаз.

– Какво?

– Все едно припаднахте, но в изправено състояние.

– О, божичко. Получил съм малък припадък [23] Абсанс (от фр. absence – отсъствие), или малък припадък (от фр. petit mal) – една от разновидностите на епилептичния пристъп; смята се за симптом на епилепсията. – Б. Пр. . Като дете имах доста такива. Сега рядко ми се случва – само когато съм необичайно разстроен.

– Трябва да отидете на лекар.

– Не, добре съм. Честно. Просто искам да намеря книгата си.

– Аз ще съм по-спокоен – настоя Ламбиаз. – Имали сте доста травмираща сутрин и знам, че живеете сам. Ще ви заведа до болницата и после ще докарам балдъзата ви тук. Междувременно ще инструктирам хората си, за да видим дали няма да се появи нещо във връзка с книгата ви.

В болницата Ей Джей чака, попълва формуляри, чака, съблече се, прави тестове, чака, облече се, чака, направи още тестове, чака, съблече се отново и най-накрая бе прегледан от лекарка на средна възраст. Тя не беше особено притеснена от припадъка. Тестовете обаче показваха, че кръвното му налягане и холестеролът му са на границата между нормалното и високото за трийсет и девет годишен мъж. Лекарката попита Ей Джей за начина му на живот. Той отговори честно на въпросите ѝ.