Габриел Зевин - Книжарничка на острова

Когато не повръщаше или не се мяташе в неспокоен полусън, се ровеше в четеца, подарък от майка му за миналата Коледа. (Сестрите твърдяха, че електронният четец е по-здравословен за него от хартиените книги.) "Трябва да напишат това като реклама на кутията отгоре", казваше Ей Джей. Установи, че не може да остане достатъчно буден, за да прочете наведнъж един цял роман. Късите разкази бяха по-добър вариант. И докато четеше, откри, че му се иска да направи нов списък с разкази за Мая. Тя щеше да стане писател, сигурен бе. Той самият не беше такъв, но бе размишлявал доста за тази професия и искаше да ѝ сподели своите мисли. Мая, романите определено имат своето очарование, но най-елегантното творение във вселената на прозата е късият разказ. Овладей до съвършенство късия разказ и ще владееш света, помисли си той миг, преди да се унесе. Трябва да запиша това. Протегна се за химикалка, но наблизо до него нямаше никаква.

В края на лечението онкологът установи, че туморът му нито се е свил, нито е нараснал. Даде на Ей Джей една година. "Говорът ви и всичко друго най-вероятно ще се влоши", каза лекарят с глас, който според Ей Джей бе неуместно весел. Независимо от всичко той бе щастлив, че се прибира у дома.

Роалд Дал, 1986 г.

Истински бонбон за продавач на книги, който има странен и порочен начин за измъкване на пари от клиентите. Ако използваме термини, това е обичайната колекция от гротескни персонажи на Дал. От гледна точка на сюжета обратът идва прекалено късно и не успява да "изкупи" недостатъците на разказа."Продавачът на книги" наистина не би трябвало да е в този списък – не е чак толкова изключителен и не представя Дал по най-добрия възможен начин. Определено не е като "Смъртоносният агнешки бут" и все пак – ето го. Как да се аргументирам за неговото присъствие, когато знам, че е по-скоро посредствен? За мен той има смисъл. Колкото по-дълго самият аз върша това (да продавам книги, имам предвид, но също така и да живея, ако не е прекалено сантиментално), толкова повече вярвам, че това е смисълът на всичко. Да се свържеш с текста, с хората, моя малка откачалке. Просто да се свържеш.

Ей Джей Ф.

Толкова е просто , помисли си той. Мая, искаше да каже, открих го.

Но мозъкът му не му позволи.

Думите, които не можеш да намериш, можеш да ги заемеш.

Четем, за да знаем, че не сме сами. Четем, защото сме сами. Четем и вече не сме. Ние не сме сами.

Животът ми е в тези книги, искаше да ѝ каже. Прочети ги и ще опознаеш сърцето ми.

Ние, хората, не сме точно романи.

Сравнението, което търсеше, бе почти пред него.

Не сме и къси разкази. Въпреки че в този момент неговият собствен живот му се струваше най-близо до това сравнение.

В крайна сметка ние сме събрано творчество.

Беше чел достатъчно, за да знае, че няма сборник, в който всеки разказ да е съвършен. Някои са успешни. Други са провал. Ако имаш късмет, може да се окаже, че си изключителен, истински шедьовър. Накрая хората така или иначе помнят само последните, изключителните, а дори и тях не ги помнят много дълго.

Не, не много дълго.

– Татко – каза Мая.

Ей Джей се опита да разбере какво му казва. Устните и звуците. Какво означаваха?

За щастие тя повтори. "Татко."

Да, татко. Аз съм татко. Превърнах се в татко. Бащата на Мая. Таткото на Мая. Татко. Каква дума. Каква голяма малка дума. Каква дума и какъв свят! Разплака се. Сърцето му бе препълнено, а нямаше думи да го изрази. Знам за какво служат думите , помисли си той. Освобождават ни от чувствата.

- Не, татко. Моля те, недей. Всичко е наред – прегърна го тя.

Четенето вече го затрудняваше. Ако се постараеше наистина много, успяваше да се пребори с някой къс разказ. Романите му бяха непосилни. Да пише, му беше по-лесно, отколкото да говори. Не че беше чак толкова лесно. Пишеше по един параграф на ден. Параграф за Мая. Не беше много, но само това му бе останало, което можеше да ѝ даде.

Искаше да ѝ каже нещо много важно.

– Боли ли? – попита тя.

Не, помисли си той. Мозъкът няма сензори за болка и следователно не може да боли. Загубата на разума му се оказа любопитен, лишен от болка процес. Струваше му се нелепо, нещо такова заслужава да боли повече.