Габриел Зевин: Книжарничка на острова

– Боиш ли се? – попита Мая.

Не от смъртта, помисли си Ей Джей, само мъничко от онази част, в която все още ме има, но не съвсем. Всеки ден остава по-малко от мен. Днес съм мисли без думи. Утре ще бъда тяло без мисли. И така ще продължи. Но, Мая, сега ти си тук и аз съм толкова щастлив, че също съм тук. Дори без книги и без думи. Дори без разума си. Как, по дяволите, казваш и обясняваш такова нещо? Как изобщо започваш?

Мая се взираше в него и сега тя също се разплака.

– Мая – каза той, – само една дума е важна, само една има смисъл.

Погледна я да види дали го беше разбрала. Челото ѝ бе смръщено. Личеше, че не се е изразил достатъчно ясно. Мамка му. Напоследък повечето неща, които говореше, бяха безсмислици. Ако искаше да бъде разбран, най-добре беше да се ограничи в една дума. Но за да бъдат изразени някои мисли, е нужно повече от една дума.

Опита отново. Никога нямаше да спре да опитва.

– Мая, ние сме това, което обичаме. Това сме, което обичаме.

Мая поклати глава.

– Татко, съжалявам. Не разбирам.

– Не сме нещата, които събираме, добиваме, четем. Докато сме тук, на тази земя, сме само любов. Нещата, които обичаме. И те... мисля, че те наистина продължават да живеят.

Тя все още поклащаше глава.

– Не те разбирам, татко. Иска ми се да можех. Да извикам ли Ейми? Или пък се опитай да го напишеш?

Той се потеше. Разговорите вече не бяха забавни. А някога бяха толкова лесни. Добре, помисли си. Щом трябва да е една дума, нека да е една дума.

- Любов? – попита той. Надяваше се да я е произнесъл правилно.

Тя сбърчи вежди и се опита да разгадае изражението на лицето му и на разперените му ръце.

– Какво? Студено ли ти е, татко?

Ей Джей кимна и тя взе ръцете му в своите. Неговите наистина бяха студени, а сега се стоплиха и той реши, че е стигнал достатъчно близо за днес. Утре, може би, ще намери думите.

На погребението на книжаря въпросът, който си задаваха всички, бе какво ще стане с "Айлънд Букс". Хората са привързани към своите книжарници – повече, отколкото Ей Джей Фикри някога би предположил. Все пак има значение кой слага в ръцете на дванайсетгодишната ти дъщеря, която още си гризе ноктите, "Гънка във времето" [96] "А Wrinkle in Time" (1962) – научнофантастичен роман, една от най-любимите американски детски книги. Авторката е Маделин л'Енгъл (Madeleine L'Engle, 1918-2007) , или кой ти продава туристическия справочник за Хавай, или настоява, че леля ти, която има много особен литературен вкус, ще хареса "Облакът Атлас" [97] "Облакът Атлас", автор Дейвид Мичъл, изд. "Прозорец", 2012 г. -Б. Пр. .

Освен това те харесваха "Айлънд Букс". И въпреки че не бяха абсолютно лоялни, въпреки че си купуваха понякога електронни книги и пазаруваха онлайн, им харесваше, когато другите казваха, че книжарницата е точно в сърцето на града им и че е второто или третото място, до което стигаш веднага след като слезеш от ферибота.

На погребението пристъпваха към Мая и Амелия и питаха – разбира се, много почтително: "Никой не може да замени Ей Джей, но все пак ще намерите ли някой, който да се занимава с книжарницата?".

Амелия не знаеше какво да прави. Обичаше Алис. Обичаше "Айлънд Букс". Нямаше никакъв опит в ръководенето на книжарница. Винаги бе работила от страната на издателския бизнес, а и сега повече от всякога имаше нужда от редовната си заплата и здравна осигуровка, защото трябваше сама да се грижи за Мая. Обмисли дали да не остави книжарницата и да наеме човек, който да я ръководи през седмицата, но планът не беше много добър. Щеше да ѝ се налага да пътува прекалено много и единственото логично решение бе двете с Мая да се преместят от острова. След седмица терзания, лош сън и интелектуални размишления тя реши да затвори книжарницата. Сградата, в която се намираше, и земята, на която бе разположена, щяха да струват доста скъпо. Ник и Ей Джей ги бяха купили изгодно преди години. Амелия обичаше "Айлънд Букс", но не можеше да я управлява като Ей Джей. Около месец и малко се опитваше да я продаде, но така и не се появи купувач. Пусна я за официална продажба чрез агенциите. "Айлънд Букс" щеше да затвори в края на лятото.

– Краят на една епоха – каза Ламбиаз на Исмей, докато похапваха пържени яйца в местната закусвалня. Сърцето му бе сломено от новината, но той и без това смяташе някой ден да напусне Алис. Следващата пролет правеше двайсет и пет години в полицията и вече имаше достатъчно спестени пари. Представяше си как си купува яхта и живее във Флорида Кийс като пенсионирано ченге от някой роман на Елмор Ленард. Опитваше се да убеди Исмей да тръгне с него и смяташе, че е на път да сломи съпротивата ѝ. Напоследък тя намираше все по-малко причини да му отказва, въпреки че бе едно от онези странни създания от Нова Англия, които наистина харесват зимата.