Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– Надявах се, че ще намерят човек, който да поеме книжарницата. Но истината е, че "Айлънд Букс" няма да е същата без Ей Джей, Мая и Амелия – каза Ламбиаз. – Няма да има същата атмосфера, същия дух.

– Вярно е – кимна Исмей. – Тъпо е обаче. Вероятно ще отворят там "Форевър 21".

– Какво е "Форевър 21"?

Исмей се разсмя.

– Изненадана съм, че не знаеш. Нима никога не е споменавано в някои от твоите тийнроманчета, които четеш?

– Терминът е "янг адълт" и в тях не се пише за такива неща.

– Верига за предимно младежки дрехи. И ако отворят такъв магазин, всъщност ще сме късметлии. Вероятно ще превърнат книжарницата в банка – отпи тя от кафето си. – Или в аптека.

– А може би ще отворят "Джамба Джус" [98] Американска верига магазини и закусвални за здравословна храна и напитки. – Б. Пр. ? – каза Ламбиаз. – Обичам "Джамба Джус".

Исмей се разплака.

Сервитьорката спря до масата и Ламбиаз ѝ кимна да разчисти чиниите.

– Знам как се чувстваш – каза той. – И на мен не ми харесва, Изи. Знаеш ли нещо смешно, свързано с мен? Преди да срещна Ей Джей и да започна да ходя в "Айлънд Букс", не четях много. Когато бях хлапе, учителите ми смятаха, че чета прекалено бавно, така че не си давах много зор.

– Кажи на дете, че не обича да чете, и то ще ти повярва – каза Исмей.

– По английска литература също имах основно слаби и средни оценки. След като Ей Джей осинови Мая, исках да имам някакво извинение, за да ходя там и да следя как се справя, затова продължавах да чета независимо какви книги ми даваше. И тогава започна да ми харесва.

Исмей се разплака още по-силно.

– Оказа се, че наистина харесвам книжарниците. Знаеш ли, срещал съм много хора във връзка с работата си. Мнозина минават през Алис Айлънд, особено през лятото. Виждал съм филмови звезди на почивка, виждал съм музиканти, телевизионни водещи и др. Но никой не може да се сравни с хората от книжния свят. Това е бизнес за джентълмени и дами.

– Не бих се изказвала толкова смело – каза Исмей.

– Не знам, Изи. Казвам ти. Книжарниците привличат правилния тип хора. Добри хора като Ей Джей и Амелия. Обичам да говоря за книги с хора, които обичат да говорят за книги. Обичам хартията. Харесва ми да я усещам между пръстите си, харесвам и чувството да имам книга в задния си джоб. Харесва ми и миризмата на нова книга.

Исмей го целуна.

– Ти си най-странното и забавно ченге, което някога съм срещала.

– Притеснявам се какво ще стане с Алис, ако на острова няма книжарница – каза Ламбиаз, докато допиваше кафето си.

– Аз също.

Той се надвеси през масата и я целуна по бузата.

– Ей, знаеш ли... хрумна ми една нелепа идея. Какво ще кажеш вместо да се местим във Флорида, ти и аз да поемем мястото?

– В тази икономическа ситуация това си е направо налудничава идея.

– Да – каза той. – Вероятно е така.

Сервитьорката попита дали искат десерт. Исмей отвърна, че не иска нищо, но Ламбиаз знаеше, че тя винаги си взема от неговия. Поръча парче ябълков пай с две вилици.

– Какво може да стане, ако все пак го направим? – продължи той. – Имам спестявания и много добра пенсия, както и ти. А и Ей Джей винаги казваше, че летните хора купуват много книги.

– Летните хора вече четат книгите си на електронни четци – напомни му Исмей.

– Така е – кимна Ламбиаз. Реши да зареже темата.

Бяха на половината на пая си, когато Исмей каза:

– Можем да отворим и кафене. Това навярно ще помогне в месеците, когато има застой на продажбите.

– Да, и Ей Джей понякога говореше за нещо такова.

– Ще превърнем мазето в малка театрална сцена. Така няма да се налага литературните представяния и гостуванията на авторите да се провеждат в средата на книжарницата. Може пък хората и да започнат да наемат пространството за театрални постановки или разни курсове и конференции.

– Театралните ти умения ще ни бъдат от голяма полза.

– Сигурен ли си? Не сме особено млади – каза Исмей. – А през зимите? Какво стана с Флорида?

– Ще отидем там, когато остареем. Още не сме толкова стари – каза Ламбиаз след кратка пауза. – Живял съм в Алис през целия си живот. Това е единственото място, което познавам. Хубаво е и възнамерявам да го запазя такова. Един град не е истински без книжарница, Изи.

Няколко години след като продаде книжарницата на Исмей и Ламбиаз, Амелия реши да напусне работата си в "Птеродактил Прес". Мая завършваше гимназия и Амелия вече се бе уморила да пътува постоянно. Намери си работа като търговски представител на голям търговец на книги близо до Мейн. Преди да си тръгне, остави указания за клиентите си на своя наследник – както бе направил някога Харви Роудс за нея. Запази "Айлънд Букс" за накрая.