Габриел Зевин: Книжарничка на острова

"Айлънд Букс", написа тя. Собственици: Исмей Париш (бивша учителка) и Никълъс Ламбиаз (бивш началник на полицията). Ламбиаз е изключителен продавач, особено на криминална литература и на янг адълт романи. Париш, която преди е ръководела училищен театрален клуб, организира съвършени литературни представяния и събития, достойни за най-първокласните автори. Книжарницата има кафене, сцена и отлично присъствие в интернет. Всичко това е изградено на солидната основа, положена от Ей Джей Фикри, първоначалния собственик, чиито вкусове бяха по-скоро насочени към високата литература. В книжарницата все още има на склад тонове художествена литература, но собствениците не поръчват нещо, което не могат да продадат. Обичам "Айлънд Букс" с цялото си сърце. Не вярвам в Бог. Не съм религиозна. Но за мен това място е най-близкото до храм. То е свещено. С книжарници като тази уверено мога да кажа, че ще има книжен бизнес още години напред. Много дълго време." Амелия Ломан.

Амелия се почувства засрамена от последните няколко изречения и изряза всичко след "собствениците не поръчват нещо, което не могат да продадат".

"...собствениците не поръчват нещо, което не могат да продадат." Джейкъб Гарднър прочете бележките на предшественичката си за последен път, после затвори телефона си и слезе от ферибота, тръгвайки по улицата с решителна, отсечена походка. Джейкъб, двайсет и седем годишен и въоръжен с полузавършена и полуплатена магистърска степен по писане на документална, нехудожествена литература, бе готов. Не можеше да повярва на късмета си, че си бе намерил тази работа. Разбира се, заплащането можеше да е по-добро, но той обичаше книгите, винаги бе обичал книгите. Беше убеден, че те бяха спасили живота му. Дори бе татуирал на китката си онзи прословут цитат от К. С. Луис, "Но някой ден ще бъдеш достатъчно голям, за да четеш отново вълшебни приказки" [99] "But some day you will be old enough to start reading fairy tales again" – посвещението на K. C. Луис в началото на първата книга от "Хрониките на Нарния". В оригинала цитатът не е споменат изрично, а читателите са оставени сами да се досетят кой е той. Авторката споделя, че е имала предвид този цитат, но някои читатели може би ще си помислят за друг – "Четем, за да знаем, че не сме сами". Той обаче само се приписва на К. С. Луис. – Б. Пр. .

Още му бе трудно да осъзнае, че е един от онези хора, на които им плащат, за да говорят за литература. Щеше да го прави и без пари, но не държеше шефът му да го научава. Нуждаеше се от парите. Животът в Бостън не беше евтин и той бе поел тази работа само за да може да поддържа своята страст: историята на ранните гей водевили. Мечтаеше да напише книга с интервюта на артисти, макар да бе наясно, че темата щеше да развълнува минимален брой хора. Така се чувстваше още по-специален и влагаше още повече енергия в издирването на малцината оцелели от онзи период. Това не променяше и факта, че Джейкъб Гарднър бе истински литературен вярващ. Той дори ходеше като призован от духове – от книжните духове. Можеше да бъде взет за мисионер. Между другото Джейкъб бе отгледан като мормон, но това е друга история.

"Айлънд Букс" бе първият му клиент и той нямаше търпение да дойде тук. Гореше от желание да им разкаже за чудесните книги на "Птеродактил Прес", които носеше в чантата си. Тя сигурно тежеше над двайсет килограма, но Джейкъб бе в добра форма и дори не ги усещаше. "Птеродактил" имаше забележително силен каталог тази година и той бе сигурен, че работата му ще бъде много лесна. Читателите нямаше да имат друг избор, освен да харесат тези заглавия. Милата жена, която го нае, му предложи да започне от "Айлънд Букс". Собственикът на книжарницата обичал криминална литература, така ли? Е, любимата книга на Джейкъб от този каталог бе дебютен роман за момиче от амишите, което изчезва по време на Румспринга [100] В някои общности на амиши това е периодът, през който младите напускат семействата си и отиват да живеят във външния свят, за да го опознаят. – Б. Пр. . Според него бе абсолютно задължително четиво за всеки сериозен почитател на криминалния жанр.

Когато Джейкъб премина през прага на пурпурната викторианска къща, вятърните камбанки зазвънтяха с познатата си песен и дрезгав, но приятелски глас се провикна: "Заповядайте!".

Джейкъб мина покрай редичката с историческа литература и протегна ръка на покатерения на стълбичката мъж на средна възраст.

– Мистър Ламбиаз, имам книга, специално за вас!

Писателската кариера на Габриел Зевин започва на 14 години, когато гневно писмо до местен вестник за концерт на "Гънс енд Роузес" довежда до първата ѝ работа като музикален критик. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни. Пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и за трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere (FSG, 2005) е преведен на над 20 езика. Третата ѝ книга "Memoirs of a Teenage Amnesic" (FSG, 2007) печели наградата ALA за най-добра книга за янг адълт и по нея е направен японският филм Dareka ga Watashi ni Kiss wo Shita.