Габриел Зевин - Книжарничка на острова

На следващия ден всички търсеха "Тамерлан", но аз бях извън града. Отидох в Кеймбридж за един ден. Намерих общежитието на Мериън и метнах книгата на леглото ѝ. "Виж, можеш да продадеш това. Струва много пари." Тя погледна книгата със съмнение и попита: "Еротична ли е?". "Не, отвърнах ѝ аз, на Дениъл е и той искаше ти да я имаш, но не бива никога да казваш как е попаднала в теб. Занеси я в някоя аукционна къща или при търговец на ценни книги. Кажи, че си я намерила в кош със стари книги, измисли нещо..." Известно време не чух нищо от Мериън Уолъс и мислех, че това е краят на историята – гласът на Исмей изведнъж заглъхна.

– Но не е било така? – попита Ламбиаз.

– Не. Тя се появи у дома с Мая и книгата точно преди Коледа. Каза, че е ходила във всяка аукционна къща и при всеки антиквар в района на Бостън, но никой от тях не искал да се забърква с книгата, защото нямала доказателства за начина, по който се е сдобила с нея, а и ченгетата се били обаждали за откраднато копие на "Тамерлан". Извади книгата от чантата си и ми я подаде. "Какво да правя с това?", тръсна глава тя. Книгата падна на пода и малкото момиченце я взе и започна да я прелиства, но никоя от нас не ѝ обърна внимание. Големите кехлибарени очи на Мериън Уолъс бяха пълни със сълзи и тя каза: "Чели ли сте "Тамерлан", мисис Париш? Толкова е тъжна". Поклатих глава. "Това е поема за този тюркски завоевател, който се отказал от любовта на живота си – едно бедно селско момиче, заради властта." Втренчих се в нея и я попитах: "Това ли смяташ, че става тук? Смяташ, че ти си някакво бедно селско момиче, а аз съм злата жена, която те лишава от любовта на живота ти?" "Не", отвърна тя. В този момент детето почна да плаче. Мериън каза, че най-лошото от всичко е, че е знаела много добре какво върши. Дениъл бил на посещение в колежа ѝ за литературно четене. Тя обичала книгата му и когато е спала с него, е знаела много добре, че е женен – била чела биографията му отзад на корицата стотици пъти. "Допуснах толкова много грешки", каза тя. "Не мога да ти помогна", казах аз. Тя поклати глава и вдигна детето си. "Сега ще се прибираме, каза тя. Весела Коледа." И си тръгнаха. Бях доста разстроена, затова отидох до кухнята да си направя чай. Когато се върнах в дневната, забелязах, че малкото момиченце бе оставило раничката си. "Тамерлан" лежеше до нея на пода. Вдигнах книгата. Смятах да се вмъкна в апартамента на Ей Джей на следващия ден и да я върна. И тогава забелязах, че е покрита с драсканици. Мая я бе съсипала! Пъхнах я в раничката и я прибрах в гардероба. Не възнамерявах да я крия тук дълго време. Мислех, че Дениъл може да я намери и да ме разпитва за нея, но това така и не стана. На него му бе все едно какво се случва с другите хора. Онази нощ Ей Джей ми се обади и ме попита с какво може да се храни малко дете. Мая бе при него, в апартамента му, и аз се съгласих да отида.

– На следващия ден намерихме тялото на Мериън Уолъс край фара – каза Ламбиаз.

– Да. Изчаках да видя дали Дениъл ще каже нещо, дали ще разпознае момичето и ще признае детето, но той не го направи. А аз бях страхливка и никога не повдигнах темата пред него.

Ламбиаз хвана ръцете ѝ.

– Вече нищо от това няма значение – каза той след малко. – Ако е имало някакво престъпление...

– Имаше престъпление – настоя Исмей.

– Ако е имало престъпление – повтори той, – всички, които са знаели за него, са мъртви.

– С изключение на Мая.

– Животът на Мая се нареди прекрасно – каза Ламбиаз.

Исмей тръсна глава.

– Така е, нали?

– Ето как виждам аз положението – каза Ламбиаз. – Когато си откраднала тази книга, си спасила живота на Ей Джей. Така смятам аз.

– Какво ченге си ти? – попита Исмей.

– От старите – отвърна той.

Следващата нощ, както всяка трета сряда от всеки месец през последните десет години, в "Айлънд Букс" се провеждаше читателският клуб на началник Ламбиаз. Отначало полицаите се чувстваха задължени да идват, но клубът си бе спечелил истинска популярност през годините. Сега това бе най-голямата читателска общност на острова. Полицаите все още бяха основното ядро на клуба, но постепенно се бяха присъединили и жените, и дори порасналите деца на някои от тях. Преди години Ламбиаз въведе политиката "Забранено за оръжия", защото едно младо ченге бе извадило и насочило пистолета си срещу друг колега по време на особено разгорещен спор за "Къщата от пясък и мъгла" [93] "House of Sand and Fog", 1999, Andre Dubus III. Криминална драма, неиздавана у нас. – Б. Пр. .

По-късно Ламбиаз сподели с Ей Джей, че изборът на книгата е бил грешка. "Има един интересен полицейски персонаж, но прекалено много морална двусмисленост. Отсега нататък ще се придържам към по-лесни неща по отношение на жанра." С изключение на този инцидент в групата не бе имало друг случай на насилие. Освен в съдържанието на книгите, които обсъждаха, естествено.