Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– Къде е ходел?

– Точно това е въпросът. Родителите мислеха, че сигурно се е забъркал в някакви сериозни проблеми. Беше трудно хлапе, което се мотаеше с други трудни хлапета. Всички носеха смъкнати дънки и имаха лоши оценки. Родителите му имаха сергия за храна на плажа ѝ не бяха богати. Хората не знаеха какво да правят и ме помолиха за помощ. Един ден реших да проследя хлапето. То отиде на училище, остана там час-два, после се измъкна навън. Тръгнах след него и в крайна сметка се озовахме пред сграда, в която никога не бях влизал. Беше на главната улица и "Паркър". Сещаш ли се?

– Там е библиотеката.

– Бинго. Знаеш, че по онова време не четях много. И така, последвах го по стълбището и в читалнята, в най-отдалечената ѝ част, като си мислех, че вероятно ще се надруса или нещо подобно. Идеалното място, нали? Изолирано. Но знаеш ли какво взе той там?

– Книги, предполагам. Това е очевидният отговор.

– Една дебела книга. Беше по средата на "Безкрайна шега" на Дейвид Уолъс [92] В оригиналното си издание книгата е от 1104 страници. -Б. Пр. . Чувал ли си за нея?

– Шегуваш се!

– Момчето четеше "Безкрайна шега". Каза ми, че не може да чете вкъщи, защото има петима по-малки братя и сестри, за които да се грижи, а не може да чете и в училище, защото приятелчетата му го подигравали. Затова бягал от училище, за да наваксва в библиотеката. Книгата изисквала много концентрация. "Чуй, hombre , каза ми той, в даскалото няма нищо за мен. Всичко е в тази книга."

– Явно подчертаваш, че е латино, след като използва думата hombre. Много испаноезични хора ли има на Алис Айлънд?

– Намират се.

– И какво направи ти?

– Изритах го по задника и го закарах обратно в училище. Директорът се чудеше как да го накаже. Попитах хлапето колко време според него ще му е нужно да дочете книгата. То каза: "Около две седмици". И аз препоръчах на директора заради провинението му да го отстрани от училище за две седмици.

– Определено си измисли тази история – каза Ей Джей. – Признай си го. Хулиганчетата не бягат от училище, за да четат "Безкрайна шега".

– Така си беше, кълна се в Господ – отвърна Ламбиаз, но после избухна в смях. – Добре де. Но ти изглеждаше толкова потиснат, че исках да ти разкажа история, която да ти повдигне духа.

– Благодаря ти. Много ти благодаря.

Ей Джей си поръча нова бира.

– Какво искаше да ми кажеш?

– Странно е, че спомена "Безкрайна шега". Защо избра точно тази книга?

– Гледам я от години в книжарницата. Заема много място на рафта.

Ей Джей кимна.

– Веднъж спорих много с един мой приятел за този роман. Той го обичаше. Аз го мразех. Но най-смешното в този спор е това, което ще ти призная сега...

- Да?

– Че така и не дочетох "Безкрайна шега" – разсмя се Ей Джей. – Тя и Пруст влизат в списъка ми с недовършените книги, слава на бога. Между другото, мозъкът ми е на пихтия.

Отпи от питието си и извади бележката от джоба си, за да я прочете.

– Глиобластома мултиформе. Превръща те в зеленчук, а след това умираш. Поне ставало бързо.

Ламбиаз остави бирата си на масата.

– Сигурно има възможност за операция или нещо такова.

– Има, но струва майка си и баща си. А и така или иначе само ще забави за кратко нещата. Няма да оставя Ейми и Мая разорени, без пукната пара само за да удължа живота си с някой и друг месец.

Ламбиаз надигна чаша и довърши бирата си. Даде знак на бармана да му донесе още една.

– Мисля, че трябва да ги оставиш сами да решат това.

– Те ще се поддадат на чувствата си и ще реагират импулсивно.

– Остави ги да го направят.

– Правилното нещо според мен е да оставя тъпия си мозък да се пръсне.

Ламбиаз поклати глава.

– И ще го причиниш на Мая?

– Нима ще е по-добре за нея да има баща със скапан, полумъртъв мозък и никакви пари за колеж?

Тази нощ в леглото, след като угасиха лампите, Ламбиаз притисна Исмей близо до себе си.

– Обичам те – каза ѝ той. – И искам да знаеш, че няма да те съдя за нищо, каквото и да си направила в миналото.

– Добре – каза тя. – Полузаспала съм и не знам за какво говориш.

– Знам за раницата в гардероба – прошепна ѝ Ламбиаз. – Знам, че книгата е там. Не знам как се е озовала тук и не искам да разбирам. Но единственото правилно решение е да бъде върната на собственика ѝ.

След дълго мълчание Исмей отвърна:

– Книгата е съсипана.

– Но дори повреден, един "Тамерлан" все ще струва нещо – каза Ламбиаз. – Проверих на сайта на аукционна къща "Кристис" и последното такова копие на пазара се е продало за петстотин и шейсет хиляди долара. Предполагам, че едно повредено ще може да се продаде за около петдесет хиляди примерно. Ей Джей и Ейми се нуждаят от тези пари.