Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– Най-лесният начин да остарееш, Ей Джей, е да бъдеш технически изостанал.

След двайсет и пет години в компютърния бизнес майка му се бе оттеглила с прилична пенсия и едно-единствено непоклатимо мнение, помисли си кисело Ей Джей.

Пое си дъх, отпи голяма глътка вода, после пак вдиша дълбоко. Усещаше как главата му щеше да се пръсне. Майка му го посещаваше рядко и той не искаше да проваля времето им заедно.

– Татко, стана много червен – каза изведнъж Мая.

– Ей Джей, добре ли си? – попита майка му.

Той стовари юмрука си на масата за кафе.

– Майко, не разбираш ли, че това устройство не само ще унищожи бизнеса ми, но – и което е по-лошо, ще прати безцеремонно и светкавично в забвение векове жизнена литературна култура?

– Драматизираш малко – каза Амелия. – Успокой се.

– Защо да се успокоявам? Не харесвам подаръка. Не харесвам това нещо и определено не харесвам в дома ми да има три такива неща. По-скоро бих купил на дъщеря си нещо по-малко разрушително, като бонг за пушене на трева например.

Мая се изкикоти.

Майка му изглеждаше така, сякаш всеки миг щеше да се разплаче.

– Е, не съм искала да разстройвам никого с подаръците си.

– Чудесни са – каза Амелия. – Подаръците са прекрасни. Всички обичаме да четем и съм сигурна, че ще ги използваме добре. Ей Джей наистина е прекалено драматичен понякога.

– Съжалявам, Ей Джей – каза майка му. – Не знаех, че имаш такова отношение по въпроса.

– Можеше да попиташ!

– Спри, Ей Джей. Престани да се извиняваш, мамо Фикри – каза Амелия. – Това е идеалният подарък за семейство четящи хора. Много книжарници са измислили начини да продават електронни книги заедно с традиционните издания. Ей Джей просто не иска...

Той я прекъсна:

– Знаеш, че това са пълни простотии, Ейми!

– Толкова си груб – каза Амелия. – Не можеш да си заравяш главата в пясъка и да се преструваш, че четците не съществуват. Това не е начин за справяне с проблемите.

– Надушвате ли дим? – попита Мая. Миг по-късно алармата за пожар се включи.

– О, по дяволите! – извика Амелия. – Месото! – впусна се към кухнята, а Ей Джей я последва. – Бях сложила аларма на телефона си, но не се е включила.

– Аз изключих звука на телефона ти, за да не ни съсипе Коледа! – каза той.

– Какво? Спри да ми пипаш телефона!

– Защо не използваш таймера на фурната?

– Защото НЕ МУ ВЯРВАМ! Печката е на около сто години като всичко друго в тази къща, ако не си забелязал – изкрещя Амелия, докато вадеше изгорелите телешки гърди от фурната.

Тъй като месото бе съсипано, коледната вечеря се състоеше главно от предястия.

– И без това харесвам най-много предястията и гарнитурите – каза майката на Ей Джей.

– Аз също – кимна Мая.

– Нямат никаква хранителна стойност – измърмори Ей Джей. – Ще останете гладни след тях.

Имаше главоболие, което не се повлия особено добре от допълнително изпитите чаши червено вино.

– Някой ще помоли ли Ей Джей да подаде виното? – каза Амелия. – И някой ще му каже ли, че не бива да изпива бутилката сам?

– Много зряло – каза Ей Джей и ѝ наля още една чаша.

– Честно, нямам търпение да го пробвам, нана – прошепна Мая на изстрадалата си баба. – Ще изчакам, докато се прибера в стаята си – стрелна тя с очи баща си. – Нали знаеш.

- Мисля, че това е много добра идея – прошепна ѝ тя в отговор.

По-късно същата нощ в леглото Ей Джей продължи да говори за електронните четци.

– Знаеш ли какъв е истинският проблем с четците?

– Предполагам, че ти ще ми кажеш – отвърна Амелия, без да вдига глава от книгата, която четеше.

– Всички си мислят, че имат добър вкус, но не е така. Всъщност съм на мнение, че повечето хора имат ужасен вкус за книги. Когато ги оставим с техните устройства за четене, те ще четат само боклуци и дори няма да осъзнават разликата между добра и лоша литература.

– Знаеш ли какво е хубавото на четците? – попита Амелия.

– Не, мадам Многознайке. И не искам да знам.

– За тези от нас, които имат съпрузи с развиващо се далекогледство, без да споменавам имена. За тези от нас със съпрузи, които попрехвърлят средната възраст и чието зрение бързо се влошава. За тези от нас, носещи бремето на полумъже, които уж са със съпрузи...

– Изплюй го, Амелия!

– Електронният четец позволява на тези клети създания да увеличават текста колкото си искат.

Ей Джей не каза нищо.

Амелия остави книгата си и се усмихна самодоволно на съпруга си, но когато го погледна, се вцепени. Ей Джей бе в едно от своите отсъстващи състояния. Тези случки я притесняваха, въпреки че постоянно си казваше да не се тревожи.