Габриел Зевин - Книжарничка на острова

Ламбиаз се гордееше, че е добър полицай, и знаеше, че трябва да слезе долу, да ѝ се извини за това, което ще направи, и да я разпита.

Това, което чуваше, звукът от изцеждане на портокали за пресен сок ли беше? Дали топлеше и сиропа за палачинките?

Книгата бе съсипана.

Освен това кражбата беше станала много отдавна. Преди повече от десет години. Ей Джей бе щастливо женен. Мая бе намерила стабилен дом. Исмей бе страдала достатъчно.

Да не споменаваме, че той наистина много харесваше тази жена. И без това не беше негова работа. Пъхна обратно книгата в плика, затвори раницата и я върна там, откъдето я бе взел.

Ламбиаз вярваше, че ченгетата поемат по един от двата пътя, когато остареят. Или стават по-сурови и критични към хората, или обратното. Той вече не беше толкова суров и безкомпромисен, какъвто беше като млад полицай. Бе разбрал, че хората вършат различни неща и обикновено имат своите причини.

Слезе долу и седна до кръглата ѝ кухненска маса, покрита с най-бялата покривка, която някога беше виждал.

– Ухае страхотно – каза той.

– Хубаво е да има за кого да готвиш. Забави се горе доста време – каза тя, докато му наливаше прясно изцеден портокалов сок. Престилката ѝ бе тюркоазенозелена и носеше черни спортни дрехи.

– Ей – каза Ламбиаз, – прочете ли разказа на Мая за конкурса? Мисля, че хлапето определено трябваше да спечели.

– Още не съм го чела – каза Исмей.

– Това всъщност е версията на Мая за последния ден от живота на майка ѝ – обясни Ламбиаз.

– Винаги е била много зряла за възрастта си – каза Исмей.

– А аз винаги съм се чудил защо майката на Мая е избрала Алис.

Исмей обърна една палачинка, после още една.

– Кой знае защо хората правят това, което правят?

Ейми Бендър, 2005 г.

За сведение искам да отбележа: не е задължително всичко ново да е по-лошо от всичко старо.

Разказът. Родители с глави от тикви си раждат бебе с глава от желязо. По причини, които предполагам, че са напълно очевидни, напоследък мисля доста за тази история.

Ей Джей Ф.

P.S. Улавям се, че мисля и за " Куршум в мозъка" [88] "Bullet in the Brain" – през 2001 г. е направен късометражен филм по разказа. – Б. Пр. на Тобаяс Улф. Може и него да погледнеш.

Коледа доведе и майката на Ей Джей, която изобщо не приличаше на него. Пола беше дребничка бяла жена е дълга сива коса, която сигурно не бе подстригвана, откакто преди десетина години се бе пенсионирала от работата си в една компютърна компания. Сега прекарваше повечето си време в Аризона. Правеше бижута от камъни, които боядисваше. Преподаваше в домове за проблемни деца. Спасяваше сибирски хъскита. Опитваше се да ходи на различен ресторант всяка седмица. Излизаше на срещи – с жени и с мъже. Беше се впуснала в бисексуалността съвсем небрежно, без да го превръща в някаква голяма тема. Беше на седемдесет и вярваше, че ако не опитваш нови неща, все едно си мъртъв. Донесе три подаръка с еднаква форма, увити с еднаква хартия, и заяви, че е избрала един и същ подарък за тримата не от мързел.

– Това е нещо, което мисля, че и тримата ще оцените и ще използвате с удоволствие – каза тя.

Мая разбра какво е, още преди да го разопакова.

Беше ги виждала в училище. В днешно време почти всички имаха такива, но баща ѝ не одобряваше. Бавно разви своя, като обмисляше каква трябва да е реакцията ѝ, за да не обиди нито баба си, нито баща си.

– Електронен четец! Толкова отдавна искам такъв – възкликна тя и стрелна бързо с поглед баща си. Той кимна, но веждите му леко трепнаха. – Благодаря ти, нана [89] Нана – галено обръщение на деца към бабите им; в различните култури има различен нюанс. – Б. Пр. – обърна се към баба си Мая и я целуна по бузата.

– Благодаря ти, мамо Фикри – каза Амелия. Вече имаше един четец в работата си, но предпочете да запази тази информация за себе си.

Щом видя какво е, Ей Джей спря да разопакова своя подарък. Ако го запазеше в оригиналната му опаковка, можеше да го даде на някого.

– Благодаря ти, мамо – каза той и после прехапа езика си.

– Ей Джей, хапеш си езика, значи лъжеш – каза майка му.

– Не е вярно – настоя той.

– Трябва да си в крак с времето – продължи тя.

– Защо трябва? Какво му е толкова хубаво на днешното време?

Ей Джей често размишляваше как малко по малко всичко хубаво в света биваше заличавано и премахвано, като тлъстото от месото. Първо бяха магазините за грамофонни плочи, после – за видеокасети, после будките за вестници и списания, а сега, ако се огледаш, изчезваха дори големите книжарски вериги. Според него единственото по-ужасно нещо от свят с големи вериги книжарници бе свят БЕЗ големи вериги книжарници. Поне тези големи магазини продаваха книги, а не лекарства или дрънкулки! Поне някои от хората в тези магазини имаха литературно образование и знаеха как да четат и да препоръчват книги на хората! Поне големите магазини можеха да продадат десетки хиляди от комерсиалните боклуци на издателите, така че "Айлънд Букс" да продаде своите стотина бройки качествена литература на неколцината читатели, развили литературен вкус!