Габриел Зевин - Книжарничка на острова

Но аз се отклоних.

Това несъмнено е най-известният разказ на Е. А. По. В кутията, на която е изрисувана еднодневка, ще намериш бележките ми и двайсет и пет страници от дисертацията ми, повечето свързани с "Издайническото сърце", ако се интересуваш да прочетеш за нещата, които татко ти е вършил в един друг живот.

Ей Джей Ф

- Това, което ме притеснява най-вече в една история, е недовършеният край – каза заместникът на Ламбиаз Дъг Липман и сложи в чинията си четири миникиша от ордьоврите, които началникът му бе осигурил. През дългите години, в които ръководеше читателския клуб "Изборът на полицая", Ламбиаз бе научил, че най-важното нещо – дори повече от книгата в ръка, е изобилието от храна и напитки.

– Заместник – каза Ламбиаз, – вземай най-много по три киша, иначе няма да има достатъчно за всички.

Дъг Липман върна единия киш на подноса.

– Например какво, по дяволите, стана с цигулката? Пропуснах ли нещо? Безценен "Страдивариус" не изчезва просто така във въздуха.

– Добър въпрос – отбеляза Ламбиаз. – Някой иска ли да добави нещо?

– Знаете ли какво не понасям? – обади се Кейти от "Убийства". – Не понасям калпавата полицейска работа. Когато описват някой, който не носи ръкавици, ми се иска да изкрещя: Разкарай се, замърсяваш ми местопрестъплението!

– Дивър никога не го допуска – каза Силвио от "Експедиция".

– Ех, ако всички можеха да пишат като Дивър – съгласи се Ламбиаз.

– Но май повече от калпавата работа мразя, когато всичко се разгадава прекалено бързо – продължи Кейти от "Убийства". – Това дори Дивър го прави. Понякога е нужно време, за да се изяснят обстоятелствата. Месеци, години. Налага ти се да живееш с някой случай дълго време.

– Добър коментар, Кейти.

– Тези миникишове са великолепни впрочем.

– От "Костко" са – каза Ламбиаз.

– Мразя женските персонажи – каза Роузи пожарникарката. – Полицайките винаги са бивши модели от семейства на ченгета. И винаги имат един-единствен недостатък.

– Гризе си ноктите – допълни Кейти. – Косата ѝ е прекалено буйна. Има голяма уста.

Роузи се разсмя.

– Сякаш е една обща фантазия на писателите за жената в униформа.

– Не знам – каза заместник-началникът Дейв. – Харесвам тази фантазия.

– Може би идеята на писателя е била, че цигулката изобщо не е важна – върна се към темата Ламбиаз.

– Разбира се, че е важна – каза Дейв.

– Може би идеята е как цигулката засяга живота на всички – продължи Ламбиаз.

– Ууу – каза пожарникарката Роузи и наведе палец надолу. – Ууу!

От мястото си зад щанда Ей Джей слушаше дискусията. От дузината и даже повече читателски клубове, които се провеждаха в книжарницата, този на началника на полицията му бе най-любимият. Ламбиаз се провикна към него:

– Помощ, Ей Джей. Невинаги е задължително да разбереш кой е откраднал цигулката, нали?

– От моя опит съдя, че една книга е по-задоволителна за читателите, ако това стане ясно – каза книжарят. – Въпреки че аз самият нямам нищо против двусмислеността.

Аплодисментите на групата заглушиха всичко след думата "ясно".

– Предател – провикна се Ламбиаз.

Ей Джей сви рамене. В този момент в книжарницата влезе Исмей. Групата се зае отново да обсъжда книгата, но Ламбиаз не можа да се въздържи и се зазяпа в нея. Беше облечена в бяла лятна рокля с дълга набрана пола, която подчертаваше тънката ѝ талия. Отново бе пуснала дълга червената си коса, която смекчаваше чертите на лицето ѝ. Напомняше му за орхидеите, които бившата му жена някога гледаше в дома им.

Исмей отиде при Ей Джей. Сложи лист хартия на щанда пред него.

– Най-накрая избрах пиесата – каза тя. – Вероятно ще ми трябват около петдесет копия от "Нашият град" [84] "Our Town" (1938) – пиеса от американския драматург и писател Торнтън Уайлдър (Thornton Wilder, 1897-1975). – Б. Пр. .

– Истинска класика – каза бившият ѝ зет.

Години след смъртта на Дениъл Париш и половин час след края на читателския клуб Ламбиаз реши, че е минало достатъчно време и може да направи леко проучване.

– Не ми е приятно, че те притеснявам, но дали според теб балдъзата ти би се заинтересувала да излезе на среща с не чак толкова зле изглеждащ на външен вид представител на силите на реда?

– За кого говорим?

– За мен. Шегувах се в частта за не чак толкова зле изглеждащ на външен вид. Знам, че не съм образец на мъжко съвършенство.

– Не, имах предвид кого искаш да питам. Амелия е единствено дете, не знам да има сестра.