Габриел Зевин - Книжарничка на острова

Ей Джей Ф.

P.S. В разказа ти най-обещаващ ми се стори фактът, че разкрива наличието на емпатия – в автора, в теб. Защо хората правят това, което правят? Присъствието на този въпрос в текста е отличителният белег за великото писане.

P.P.S. Ако трябва да спомена някакъв недостатък, бих казал, че може би трябваше да въведеш елемента с плуването по-рано.

P.P.S. Освен това читателите знаят какво е банков автомат (ATM). Използвай нормалните думи в подобни случаи – банкомат например.

Мери закъсняваше. Имаше собствена стая, но банята бе обща за нея и за още шест други души и изглеждаше, че винаги някой я ползваше. Когато се върна в стаята си, бавачката седеше на леглото ѝ.

– Мери, чакам те вече пет минути.

– Съжалявам, исках да си взема душ, но не можах да се добера навреме до банята.

– Вече е 11 часа – каза бавачката, също студентка. – Плащат ми да стоя само до обяд и вече имам уговорка за 12.15, така че по-добре не закъснявай.

Мери благодари на момичето. Целуна бебето по главичката.

– Бъди послушна – каза тя.

Втурна се през кампуса към английския факултет. Тичаше нагоре по стълбището. Когато стигна горе, преподавателят ѝ вече си тръгваше.

– Мери. Тъкмо си тръгвах, не мислех, че ще се появиш. Влез, моля те.

Мери влезе в кабинета му. Преподавателят извади работата на Мери и я сложи на бюрото си.

– Мери – каза той. – Преди получаваше само отлични оценки, пълно А, а сега се проваляш във всичките си курсове.

– Съжалявам – отвърна Мери. – Ще се постарая повече.

– Нещо станало ли е? Някаква промяна в живота ти? Преди беше една от най-добрите ни студентки.

– Не – каза Мери, прехапвайки устните си.

– Получаваш стипендия. Вече имаш проблеми заради понижаването на оценките си, а когато кажа на администрацията за резултатите ти, вероятно стипендията ти ще бъде спряна или ще те помолят да прекратиш обучението си за известно време.

– Моля ви, не правете това! – извика Мери. – Нямам къде да отида. Парите от стипендията са единственият ми доход.

– За твое добро е, Мери. Трябва да се прибереш у дома и да помислиш, да уредиш проблемите си. Коледа е след две седмици. Родителите ти ще разберат.

Мери закъсня с петнайсет минути за общежитието. Когато влезе в стаята, бавачката я погледна сърдито.

– Мери, отново закъсня! Когато ти закъсняваш, закъснявам и аз за нещата, които трябва да свърша. Съжалявам. Наистина харесвам бебето, но повече не мога да идвам.

Мери взе бебето от ръцете ѝ.

– Добре – каза тя.

– Освен това ми дължиш парите за последните три пъти. По десет долара на час, това прави трийсет долара.

– Мога ли да ти платя следващия път? – попита Мери. – Исках да отида до банковия автомат (ATM) на връщане, но нямах време.

Бавачката изпуфтя с досада.

– Просто ги пъхни в плик с името ми и го остави в моето общежитие. Бих искала да ги получа преди Коледа.

Мери кимна.

– Чао, малко бебче – каза бавачката. – Весела Коледа!

Бебето изгука.

– Двечките имате ли някакви по-специални планове за празниците? – попита бавачката.

– Вероятно ще отидем при майка ми. Тя живее в Гринуич, Кънектикът. Винаги има голяма коледна елха, прави невероятно вкусни ястия и ще има купища подаръци за мен и Мая.

– Звучи страхотно – каза бавачката.

Мери сложи бебето в кошницата му и отиде до банката. Провери баланса по картата си. Имаше 75 долара и 17 цента в сметката си. Изтегли четирийсет долара и влезе вътре да ги развали. Сложи трийсет долара в плик и написа името на бавачката отгоре. Купи си жетон за метрото и пътува до последната спирка. Кварталът, в който се озова, не беше толкова приятен като онзи, където се намираше колежът ѝ.

Тръгна надолу по улицата. Стигна до порутена къща с телена ограда отпред. В двора бе вързано куче. То излая и бебето се разплака.

– Не се тревожи, миличка – успокои я Мери. – Кучето няма да те ухапе.

Влязоха в къщата. Беше много мръсно и навсякъде имаше деца. Децата също бяха мръсни. Бяха шумни и на всякаква възраст. Някои от тях бяха в колички или с различни физически недъзи.

– Здрасти, Мери – каза едно момиче инвалид. – Какво правиш тук?

– Дойдох да видя Мама – каза тя.

– Горе е. Не се чувства много добре.

– Благодаря ти.

– Мери, това твоето бебе ли е? – попита момичето.

– Не – отвърна Мери, прехапвайки отново устни. – На една приятелка е, само я гледам.