Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– Ние също – каза Джон. – Ще имаме много време да се мотаем заедно после.

– Татко има работа в книжарницата.

– Ще се видим тогава в училище – каза отново с новинарския глас Джон.

На връщане в колата Амелия поздрави Мая, че се е класирала сред финалистите и че е написала такъв чудесен разказ. Ей Джей не каза нищо.

Мая си мислеше, че татко ѝ е разочарован от нея, но точно преди да слязат от колата, той заговори:

– Тези конкурси никога не са честни. Всеки си има свой собствен вкус и това е едновременно и чудесно, и ужасно. Става дума за личния вкус и за определената нагласа на група хора в един определен ден. Трябва да се вземе предвид и че двама от финалистите бяха момичета, което със сигурност е наклонило везните в полза на единственото момче, дори и на подсъзнателно ниво. Или пък бабата на някой от съдиите е починала миналата седмица, заради което този разказ му е повлиял особено силно. Никой не знае. Но ето какво знам аз: "Разходка до плажа" от Мая Тамерлан Фикри е разказ, написан от писател.

Мая си помисли, че ще я прегърне, но той стисна и раздруса ръката ѝ така, както би го направил с колега или с някой автор, дошъл в книжарницата.

Хрумна ѝ едно изречение: В деня, в който баща ми стисна ръката ми, разбрах, че съм писател.

Точно преди края на учебната година Ей Джей и Амелия направиха оферта за къща. Намираше се на десет минути път от магазина, във вътрешността на острова. Въпреки че имаше четири спални, две бани и спокойствието, от което според Ей Джей се нуждае всеки млад писател, къщата не беше представата на никого за идеалния дом. Последната ѝ собственичка бе починала в нея. Не беше искала да напуска къщата, но и не бе правила нищо, за да я поддържа в добро състояние през последните петдесет и повече години. Таваните бяха ниски, стените бяха облепени с тапети от няколко различни епохи, които се лющеха един след друг, основите бяха нестабилни. Ей Джей я нарече "къща за след десет години", имайки предвид, че след десетина години може би щеше да става за живеене. Амелия я нарече "проекта" и се захвана веднага за работа. Мая, която току-що бе изчела трилогията "Властелинът на пръстените", я нарече Торбодън [81] Торбодън – домът на Билбо и Фродо Бегинс. – Б. Пр. . "Защото прилича на място, в което би могъл да живее хобит"

Ей Джей целуна дъщеря си по челото. Бе щастлив, че е възпитал и отгледал такава фантастична откачалка.

Е.А. По, 1843 г.

Вярно е!

Мая, може би не знаеш, че имах съпруга преди Амелия и друга професия, преди да стана книжар. Някога бях женен за жена на име Никол Евънс. Обичах я много. Тя загина в автомобилна катастрофа и една голяма част от мен беше мъртва дълго време след това, вероятно до твоята поява в живота ми.

С Никол се запознахме в колежа и се оженихме в годината, преди да завършим. Тя искаше да стане поетеса, но междувременно работеше с неохота по докторската си дисертация за жените поетеси от XX век (Ейдриън Рич, Мериан Мур, Елизабет Бишъп; о, как само мразеше Силвия Плат [83] Ейдриън Рич (Adrienne Rich, 1929-2012) – поетеса, есеистка и феминистка, изключително популярна и социално ангажирана; Мериан Мур (Marianne Moore, 1887-1972) – поетеса модернист и писателка, известна с иронията и чувството си за хумор; Елизабет Бишъп (Elizabeth Bishop, 1911-1979) – поетеса и авторка на къси разкази; Силвия Плат (Sylvia Plath, 1932-1963) – писателка и поетеса, знакова фигура за американската литература. – Б. Пр. ).

Аз се занимавах с докторската си дисертация по американска литература. Дисертацията ми бе върху описанията на болестите в творбите на Е. А. По – тема, която не само никога не бях харесвал, но в крайна сметка започнах и да ненавиждам. Ник каза, че сигурно има и по-хубав, по-щастлив начин да осъществим мечтата си за живот, посветен на литературата. "Да бе, и какъв ще е той", попитах аз. И тя предложи: "Собственици на книжарница". "Разкажи ми повече", настоях аз. "Знаеш ли, че в родния ми град няма книжарница?" "Наистина ли? Алис Айлънд изглежда като място, което заслужава да има такава. " "Знам, отвърна тя. Едно място не е истинско място без книжарница." И така, напуснахме университета, зарязахме дисертациите си, взехме парите от тръстовия ѝ фонд и отворихме "Айлънд Букс". Нужно ли е да казвам, че изобщо нямахме представа с какво се захващаме?

В годините след катастрофата на Никол често си представях какъв щеше да бъде животът ми, ако бях завършил дисертацията си.