Габриел Зевин - Книжарничка на острова

Мая видя мистър Балбони да разговаря с жена, която можеше да бъде само учителка от друго училище. Носеше учителски дрехи – рокля на цветя и бежова жилетка с бродирани снежинки върху нея – и кимаше ентусиазирано на всяка дума на мистър Балбони. Той, естествено, бе облечен с кожените си панталони и с кожено яке – все пак не беше в час, а навън, така че на практика носеше кожен костюм. Мая се замисли дали да не го запознае с баща си, защото искаше Ей Джей да чуе как той я хвали. От друга страна, не ѝ се щеше Ей Джей да я засрами по някакъв начин. Миналия месец в книжарницата го бе представила на учителката си по английски, мисис Смит, и той веднага напъха в ръцете ѝ една книга, казвайки: "Този роман ще ви хареса много. Изключително еротичен е". На Мая ѝ се прииска да умре на място.

Ей Джей беше с вратовръзка, а Мая носеше дънки. Първоначално бе облякла роклята, която Амелия ѝ избра, но после реши, че роклята показва, че мисли прекалено много за наградата. Амелия, която тази седмица бе в Провидънс, каза, че ще дойде направо в гимназията, но навярно щеше да закъснее. Мая знаеше, че тя ще се натъжи заради роклята.

От подиума се разнесе звук и потупване по микрофона. Учителката с жилетката на снежинки ги поздрави с добре дошли на Гимназиалното състезание на окръг Айлънд за къс разказ. Похвали всички кандидати за тяхното разнообразие и емоционално внушение. Каза колко обича работата си и как би искала всички да бъдат победители. После обяви първия финалист.

Разбира се, беше Джон Фърнес. Мая седеше на стола си и слушаше. Разказът ѝ се стори малко по-добър, отколкото помнеше. Харесваше ѝ как бе сравнил ръцете на баба си с хартиена кърпичка. Погледна към Ей Джей, за да види реакцията му. Имаше разсеяно изражение, което тя разпозна като скука.

Вторият разказ бе от Вирджиния Ким от гимназия "Блекхарт". "Пътуването" бе за осиновено дете от Китай. Ей Джей кимна няколко пъти. Личеше, че харесва този разказ повече от "Ръцете на баба ми".

Мая започна да се тревожи, че изобщо няма да бъде избрана. Зарадва се, че е облякла дънките си. Озърна се, за да потърси най-бързия начин за измъкване от салона. Амелия стоеше права до вратата. Вдигна палец към нея, за да я окуражи.

– Роклята? Какво стана с роклята? – оформиха безмълвен въпрос устните ѝ.

Мая сви рамене и се обърна, за да чуе остатъка от "Пътуването". Вирджиния Ким носеше черна кадифена рокля с бяла якичка като на Питър Пан. Четеше с много тих глас, на места снижаващ се почти до шепот. Сякаш искаше всички да се наведат напред, за да я слушат.

За нещастие, "Пътуването" бе безкрайно, почти пет пъти по-дълъг от "Ръцете на баба ми", и след известно време Мая спря да слуша. Полетът до Китай сигурно е по-кратък, помисли си тя.

Ако "Разходка до плажа" не беше в челната тройка, трябваше да изслуша още един разказ и да остане за приема след това. Щеше да има бисквитки и рекламни тениски. Но кой иска да остава за приема, ако не е бил поне номиниран за най-добър разказ.

Ако я изберяха, нямаше да се ядоса, дори да не спечели.

Ако Джон Фърнес спечелеше, щеше да се опита да не го мрази.

Ако Мая спечелеше, може би щеше да дари ваучера си за благотворителност. Например за деца в неравностойно положение или сираци.

Дори да загубеше, нямаше да е проблем. Не беше написала разказа, за да спечели награда или за да изпълни задачата на преподавателя си. Ако бе искала просто да напише нещо, можеше да пише за Пъдълглъм. Курсът по творческо писане се оценяваше с "взел/невзел", не с оценки.

Беше ред да обявят третия разказ и Мая сграбчи ръката на Ей Джей.

Дж. Д. Селинджър, 1948 г.

Ако нещо е хубаво и универсално признато за такова, това не е достатъчна причина да не го харесваш. (Странична бележка: отне ми цял следобед, за да напиша това изречение. Мозъкът ми трудно приемаше фразата "универсално признато".)

"Разходка до плажа", разказът ти за окръжното състезание, ми напомни за разказа на Селинджър. Споменавам го, защото смятам, че трябваше да спечелиш първо място. Спечелилият разказ, който се казваше май "Ръцете на баба ми", беше много по-семпъл – и формално, от гледна точка на наратива, и по отношение на емоционалността – в сравнение с твоя. Не унивай, Мая. Като книжар мога да ти кажа, че литературните награди понякога наистина са важни за продажбите, но рядко са съществен критерий за качество.