Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– Как е Харвард?

– Супер.

– Обзалагам се, че имаш само отлични оценки.

Мери сви рамене.

– Толкова си скромна, Мери. Още ли си в отбора по плуване?

Мери пак сви рамене. Качи се на горния етаж, за да види Мама.

Мама беше ужасяващо затлъстяла бяла жена. Мери бе слабо черно момиче. Мама очевидно не можеше да е биологичната майка на Мери.

– Здрасти, Мама. Весела Коледа – каза Мери и целуна дебелата жена по бузата.

– Здрасти, Мери. Мис Бръшлянова лига. Не очаквах да те видя отново тук, в добрия стар приемен дом. Това твоето бебе ли е?

Мери въздъхна.

– Да.

– Колко жалко – каза Мама. – Умно момиче като теб да си оплеска така живота. Не ти ли казвах да не правиш секс? Не ти ли казвах винаги да се пазиш?

– Да, Мама – прехапа устни Мери. – Мама, може ли с бебето да останем при теб за малко? Реших да напусна за малко училище, докато уредя някои неща. Много ще ми помогнеш.

– О, Мери. Иска ми се да можех да ти услужа, но къщата е претъпкана. Няма никакво място. А и си прекалено голяма, щатът няма да ми плаща за теб.

– Мама, няма къде другаде да отида.

– Мери, ето какво си мисля, че трябва да направиш. Мисля, че трябва да се свържеш с бащата на бебето.

Мери поклати глава.

– Наистина не го познавам добре.

– Тогава трябва да дадеш бебето за осиновяване.

Мери отново поклати глава.

– Не мога да го направя.

Прибра се в общежитието. Събра багаж за бебето. Пъхна Елмо в чантата. Едно момиче от съседна стая намина да я види.

– Здрасти, Мери! Къде отиваш?

Мери се усмихна широко.

– Мислех да се поразходим до брега – каза тя. – Бебето обича плажа.

– Не е ли малко студено за такава разходка? – попита момичето.

– Не чак толкова – отвърна Мери. – Ще си облечем най-топлите дрехи. А и през зимата на плажа е много хубаво.

Момичето сви рамене.

– Сигурно е така.

– Когато бях малка, татко ми ме водеше постоянно на плажа.

Мери остави плика с парите в общежитието на бавачката. На гарата купи с кредитната си карта билети за влака и ферибота до Алис Айлънд.

– За бебето не ви е нужен билет – каза жената на гишето.

– Добре – кимна Мери.

Когато стигна до Алис Айлънд, първото нещо, което видя, бе една книжарница. Влезе вътре, за да се стоплят с бебето. Зад щанда стоеше мъж. Имаше сърдито изражение и носеше кецове "Конвърс".

В книжарницата звучеше музика. Песента беше "Желая ти Весела Коледа" [80] "Have Yourself a Merry Little Christmas" – една от най-популярните коледни песни в англоезичния свят. Първоначално е изпълнена от Джуди Гарланд във филма "Ще се срещнем в Сейнт Луис", 1944 г. – Б. Пр. .

– Тази песен винаги ме натъжава – каза един клиент.

– Това е една от най-тъжните песни, които някога съм слушал. Защо някой би написал толкова тъжна коледна песен?

– Търся нещо за четене – каза Мери.

Сърдитият мъж зад щанда стана малко по-ведър.

– Какви книги харесвате?

– О, всякакви, но любимите ми са онези, в които героят се сблъсква с много трудности, но в края ги преодолява. Знам, че в живота не става така. Може би затова са ми любими.

Продавачът каза, че има идеалната книга за нея и отиде да я вземе, но когато се върна, Мери я нямаше.

– Госпожице?

Той остави книгата на щанда, в случай че момичето се върне.

Мери бе на плажа, но бебето не беше с нея. Преди бе участвала в отбора по плуване. Беше доста добра и в гимназията спечели щатския шампионат. В този ден вълните бяха големи и водата бе студена, а Мери не беше плувала отдавна.

Влезе смело, заплува навътре, покрай фара, и не се върна обратно.

– Поздравления – каза Мая на Джон Фърнес по време на приема. В ръката си стискаше навитата рекламна тениска. Амелия държеше сертификата ѝ: трето място.

Джон сви рамене и косата му се отметна назад, после пак падна над очите му.

– Мисля, че ти трябваше да спечелиш. Но е суперяко, че и двата разказа от гимназията ни са финалисти.

– Може би мистър Балбони е добър учител.

– Може да си поделим ваучера ми за книги, ако искаш – каза Джон.

Мая поклати глава. Не искаше да получава наградата по такъв начин.

– Какво щеше да си купиш с него? – попита Джон.

– Щях да го дам за благотворителност. За бедни деца.

– Сериозно? – изненада се Джон, заговаряйки с новинарския глас.

– Татко не обича много онлайн пазаруването.

– Не си ми сърдита, нали?

– Не. Радвам се за теб. Само наште! – ощипа го тя по рамото.

– Ох!

– Хайде, ще се помотая малко. Ще се видим после. Трябва да хванем автоферибота до Алис.