Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– Не.

– Тя си падаше по него, когато бе малко момиченце – довери баща ѝ на Амелия.

– Татко! Това не е вярно.

– Първото ти литературно увлечение е важно нещо – каза Амелия. – Моето беше Джон Ървинг [76] Джон Ървинг (John Irving, 1942) – "Светът според Гарп", "Правилата на дома" и др. В България са издадени други негови книги от изд. "Обсидиан". – Б. Пр. .

– Лъжеш – каза Ей Джей. – Била е Ан М. Мартин [77] Ан М. Мартин (Ann Matthews Martin, 1955) – американска авторка на детски книжки. – Б. Пр. .

Смеейки се, Амелия си наля още една чаша вино.

– Да, всъщност си прав.

– Радвам се, че двамата намирате това за толкова забавно – каза Мая. – Вероятно ще се проваля и после ще свърша като майка ми.

Стана от масата и се втурна към стаята си. Апартаментът им обаче не беше подходящ за драматични излизания и тя си удари коляното в една лавица за книги.

– Това място е прекалено тясно! – извика, влезе в стаята си и тръшна вратата зад себе си.

– Да отида ли при нея? – прошепна Ей Джей.

– Не. Нуждае се от пространство. Тя е тийнейджърка. Нека изпусне парата малко.

– Може би е права – каза той. – Това място е прекалено тясно.

Ей Джей и Амелия започнаха да търсят къща по обявите веднага след сватбата и продължаваха да го правят. Откакто Мая бе станала тийнейджърка, апартаментът с една баня над книжарницата се бе свил по магически начин. През половината време на Ей Джей му се налагаше да ползва тоалетната в книжарницата и да избягва сблъскването с Мая и Амелия. Клиентите бяха по-любезни и възпитани от тези двете. Освен това бизнесът се развиваше добре – поне беше стабилен – и ако се преместеха, можеше да използва горния етаж, за да разшири детския отдел с място за четене на приказки, а можеше да добави и отдел с подаръци и поздравителни картички.

На Алис Айлънд къщите, които можеха да си позволят с техните доходи, бяха по-скоро малки и стари, като за млади семейства, нетърпеливи да имат нещо свое – с по една-две спални, а Ей Джей смяташе, че отдавна е преминал фазата на "новодомците", които се радват на собствен дом, какъвто и да е той. Странни кухни и още по-странно разпределение на стаите по етажите, прекалено тесни пространства и злокобни шумове, идващи от мазето, и притеснително скърцащи основи. От началото на търсенето им на нова къща Ей Джей се сещаше със съжаление поне по сто пъти на ден за изгубения "Тамерлан".

По-късно същата вечер Мая намери бележка, пъхната под вратата си.

Мая, ако си зациклила, четенето ще ти помогне.

"Хубавици" на Чехов, "Куклената къща", Катрин Мансфийлд; "Идеален ден за лов на рибка бананка", Дж. Д. Селинджър; "Шоколадови сладки" или "Да пиеш кафето си другаде", и двата на Зи Зи Пакър; "В гробището, където е погребан Ал Джолсън" на Ейми Хемпел; "Дебелак" на Реймънд Карвър; "Индианското селище" на Хемингуей [78] "Хубавици", "Избрани творби в 8 тома", т. 2, изд. "Народна култура", 1987 г.; публикуван в "Избрани разкази", Катрин Мансфийлд, изд. "Ентусиаст", 2012 г.; публикуван в "Девет разказа", Дж. Д. Селинджър, изд. "Дамян Яков", 2009 г.; "Brownies", "Drinking Coffee Elsewhere", ZZ Packer (1973); "In the Cemetery Where A1 Jolson Is Buried", Amy Hempel (1951); "Fat", Raymond Carver, публикуван в "Старецът и морето", повести и разкази, изд. "Отечество", 1982 г. – Б. Пр.

Трябва да ги имаме всичките долу. Просто попитай, ако не намираш нещо, въпреки че ти знаеш кое къде се намира по-добре от мен.

Обичам те, татко

Тя пъхна листа в джоба си и слезе в книжарницата, която бе затворена през нощта. Завъртя поставката с разделители – Здравей, въртележко! – и тръгна към отдела с художествената литература за възрастни.

Мая бе нервна и леко развълнувана, когато предаде разказа си на мистър Балбони.

– "Разходка до плажа" – прочете той заглавието.

– Разказва се от гледна точка на пясъка – каза Мая. – В Алис е зима и на пясъка му липсват туристите.

Мистър Балбони се размърда и тесните черни кожени панталони, които винаги носеше, изскърцаха. Той ги окуражаваше да наблягат на позитивното и същевременно да четат и вникват в текстовете критично и информирано.

– Хъм, това е доста провокативно описание.

– Шегувам се, мистър Балбони. Опитала съм се да избягам от антропоморфизацията.

– Нямам търпение да го прочета – каза той.

Следващата седмица мистър Балбони обяви, че ще прочете на глас един разказ, и всички се изпънаха леко на местата си. Беше вълнуващо, когато избираха твоя разказ за четене, макар това да означаваше, че ще бъде критикуван. Беше вълнуващо да те критикуват и анализират.