Габриел Зевин - Книжарничка на острова

Придърпа шала си върху раменете и реши да се поразходи. Запъти се към пристана, после свали обувките си с ниски, стеснени по средата токчета и тръгна по пустия плаж. Беше краят на септември и във въздуха миришеше на есен. Опита се да си спомни името на книгата, в която жената плува в морето и накрая се самоубива.

Ще е лесно , помисли си Исмей. Ще влезеш вътре. Ще плуваш малко. Ще плуваш все по-надълбоко. Няма да се опиташ да плуваш на обратно. Дробовете ти ще се напълнят. Ще боли малко, но после ще свърши. Нищо никога повече няма да те боли и съзнанието ти ще бъде чисто. Няма да оставиш бъркотия след себе си. Може би тялото ти ще изплува някой ден. Може би няма. Дениъл дори няма да те търси. Може би все пак щеше, но не много упорито.

Разбира се! Книгата бе "Пробуждане" на Кейт Шопен [72] Издадена в България от изд. "Пергамент", 2009 г. – Б. Пр. . Колко обичаше този роман – или новела? – когато бе на седемнайсет години.

Майката на Мая бе намерила смъртта си по същия начин и Исмей се запита, не за първи път, дали Мериън Уолъс бе чела "Пробуждане". През годините бе мислила много за Мериън Уолъс.

Исмей влезе във водата, която бе по-студена, отколкото си представяше. Можеш да го направиш, помисли си тя. Само продължи да вървиш.

Може би наистина го правя.

– Исмей!

Против волята си тя се обърна. Беше Ламбиаз, досадното ченге, приятелят на Ей Джей. Носеше обувките ѝ.

– Не е ли малко студено за плуване?

– Мъничко. Дойдох тук, за да си прочистя главата.

Ламбиаз приближи до нея.

– Разбира се.

Зъбите ѝ тракаха и той свали сакото си и го метна върху раменете ѝ.

– Сигурно е тежко – каза Ламбиаз. – да си свидетел как Ей Джей се жени за друга жена. Жена, която не е сестра ти.

– Да. Но Амелия изглежда приятен човек – Исмей се разплака, но слънцето почти бе залязло и не бе сигурна дали Ламбиаз вижда сълзите ѝ.

– Проблемът със сватбите е, че могат да накарат човек да се почувства адски самотен.

– Да.

– Знам, че не е моя работа и че не сме чак толкова близки, но... твоят съпруг е идиот. Ако имах жена като теб, толкова добре изглеждаща, умна и...

– Прав си, не е твоя работа.

– Съжалявам – каза Ламбиаз. – Нямам никакви маниери и не знам как да се държа с жените.

Исмей кимна.

– Не бих казала, че нямаш маниери. Наметна ме със сакото си. Благодаря ти.

– Есента идва бързо на Алис – каза Ламбиаз. – По-добре да се прибираме вътре.

Дениъл разговаряше с шаферката на Амелия до бара под кита в "Пеко", който за случая бе увит с коледни светлинки. Джанин, блондинка от любимия на Хичкок вид с очила, бе колежка на Амелия. Дениъл не знаеше, но тя бе получила задача да се погрижи великият писател да не кръшка – нито с жените, нито с алкохола.

За сватбата Джанин носеше жълта карирана памучна рокля, която Амелия бе избрала и платила.

– Знам, че никога повече няма да я облечеш – каза Амелия.

– Труден цвят е, не отива на всекиго – обади се Дениъл.

– Но ти изглеждаш страхотно в него, Джанин.

Тя кимна.

– Джанин шаферката. Може ли да те попитам с какво се занимаваш? Или ще ти е досадно?

– Редактор съм – отвърна тя.

– О, секси и умна. Какви книги редактираш?

– Една детска книга с картинки за Хариет Тъбман [73] Хариет Тъбман (Harriet Tumban, 1822-1913) – афроамериканка – борец за премахване на робството, аболиционистка, хуманитаристка и шпионин за съюзниците по време на Американската гражданска война. – Б. Пр. , която редактирах преди две години например, бе номинирана за наградата на фондация "Колдекот".

– Впечатляващо – каза Дениъл, въпреки че всъщност бе разочарован. В момента си търсеше нов издател. Продажбите му бяха спаднали и той смяташе, че хората в старото му издателство не правят достатъчно за него. Искаше да ги напусне, преди те да го зарежат. – Това е голяма награда, нали?

– Книгата не спечели, но получи почетна грамота.

– Обзалагам се, че си добър редактор.

– Защо мислиш така?

– Е, не ме остави да вярвам, че книгата ти е спечелила, когато е била само номинирана.

Джанин погледна часовника си.

– Джанин погледна часовника си – каза Дениъл. – Отегчаваше се от стария писател.

Тя се усмихна.

– Отрежи второто изречение. Читателят ще се досети. Показвай, не казвай.

– Ако ще говориш неща като това, ще ми трябва питие

– Дениъл махна на бармана: – Водка. "Грей Гус", ако имате. И малко сода.

Обърна се към Джанин.

– А за теб?

– Чаша вино.

– "Показвай, не казвай" е пълна простотия, Джанин, почетна шаферко – започна да я поучава Дениъл. – Идва от книгите за сценарии на Сид Филд [74] Сид Филд (Syd Field, 1935-2013) – американски писател, смятан за "гуруто на всички сценаристи". По неговите книги се учи в почти всички киноуниверситети в света. – Б. Пр. , но това няма нищо общо с писането. Романите са точно за това, за казването. Най-хубавите поне. Романите не трябва да са имитация на сценарии.