Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– Нямам нищо против децата в реалния живот. Просто не искам да чета за тях. Краят може да е щастлив или тъжен, не ме интересува, стига да е достоверно оправдан. Може да се установи някъде, да има малък бизнес или пък да се удави в океана. И накрая, за мен е важна хубавата корица. Не ме интересува колко хубаво ще е съдържанието, ако корицата е ужасна. Не желая да прекарам нито минута с грозен предмет в ръцете си. Предполагам, че съм повърхностна.

– Ти си една невероятно красива жена – каза Ламбиаз.

– Аз съм обикновена.

– Изобщо не е вярно.

– Красотата не е достатъчно добра причина да ухажваш някого, нали знаеш. Постоянно го повтарям на учениците си.

– Хъм, и това е казано от жената, която не иска да чете книги с грозни корици.

– Е, просто те предупреждавам. Може би съм лоша книга с хубава корица.

Той изпъшка.

– Познавам две-три такива.

– Например?

– Първият ми брак. Жена ми бе красива, но зла.

– Значи мислиш, че ще допуснеш същата грешка втори път?

– Не, видях те на лавицата преди години. Прочетох синопсиса и цитатите на гърба. Добър учител. Кръстница. Изявен член на общността. Грижи се за съпруга на сестра си и за дъщеря му. Лош брак, може би грешка на младостта, но полага всички усилия.

– Доста схематично – каза тя.

– Но е достатъчно, за да ме накара да пожелая да прочета книгата – усмихна ѝ се той. – да поръчаме ли десерт?

– Не съм правила секс от години – каза Исмей в колата, когато пътуваха към дома ѝ.

– Добре – отвърна смутено Ламбиаз.

– Мисля, че трябва да правим секс – уточни тя. – Ако искаш, разбира се.

– Искам – каза Ламбиаз. – Но не и ако това означава, че няма да те изведа на втора среща. Не искам да бъда разгрявката за типа, който ще те получи.

Тя се изсмя и го поведе към спалнята си. Свали дрехите си на запалената лампа. Искаше той да види как изглежда жена на петдесет и една години.

Ламбиаз подсвирна с уста.

Мил си, но трябваше да ме видиш преди – каза тя. – Белезите ми си личат.

Един дълъг белег минаваше от коляното до бедрото ѝ. Ламбиаз прокара пръст по него: приличаше на шев върху кукла.

– Да, личат си, но не отнемат нищо от красотата ти.

При катастрофата кракът ѝ бе счупен на петнайсет места и ставата на дясното ѝ бедро бе подменена, но иначе бе добре. Един-единствен път в живота си Дениъл бе този, който бе поел тежестта на удара.

– Боли ли много? – попита Ламбиаз. – Трябва ли да внимавам?

Тя поклати глава и му каза да си свали дрехите.

На сутринта Исмей се събуди преди него.

– Ще направя закуска – каза тя. Той кимна сънливо и Исмей го целуна по обръснатата глава. – Защо се бръснеш? Защото си плешив или защото ти харесва този стил?

– По малко и от двете – отвърна Ламбиаз.

Тя остави кърпа на леглото и излезе от стаята. Ламбиаз започна да се оправя. Отвори по навик чекмеджето на нощното ѝ шкафче и се порови малко из нещата ѝ. Исмей имаше скъпи на вид кремове и лосиони, които миришеха на нея. Той втри малко в дланите си. Отвори гардероба ѝ. Дрехите ѝ бяха малко. Имаше копринени рокли, памучни блузи, вълнени тесни поли и тънки кашмирени жилетки. Всичко беше в елегантните тонове на бежово и сиво, а състоянието на дрехите ѝ бе безупречно. Погледна горния рафт в гардероба, където в оригиналните им кутии бяха грижливо подредени обувките ѝ. Върху една от купчините с кутии видя малка детска раничка в бонбоненорозово.

Опитното му полицейско око веднага забеляза, че детската раничка тук някак си не беше на място. Знаеше, че не бива, но я издърпа и я отвори. Вътре в плик с цип имаше моливи и няколко книжки за оцветяване. Извади една от тях. На корицата бе написано МАЯ. Зад тази книжка имаше друга. Тънка, по-скоро като памфлет, отколкото като книга. Ламбиаз погледна корицата.

ТАМЕРЛАН И ДРУГИ ПОЕМИ ОТ БОСТЪНЕЦА

По корицата имаше драсканици с цветни моливи.

Ламбиаз не знаеше какво да мисли.

Мозъкът му на ченге веднага защрака и формулира няколко въпроса. 1) Това ли е откраднатият "Тамерлан" на Ей Джей? 2) Защо се намираше у Исмей? 3) Как се бяха появили драсканиците на корицата? Мая ли ги бе направила? 4) Защо "Тамерлан" се намираше в раничка, която вероятно принадлежеше на Мая?

Искаше да изтича на долния етаж и да поиска обяснение от Исмей, но после размисли.

Загледа се в стария ръкопис още няколко секунди.

От мястото си надушваше миризмата на палачинки. Можеше да си представи Исмей в кухнята, застанала пред печката, как ги приготвя. Вероятно носеше бяла престилка и копринена нощница. А може би носеше само престилка. Това щеше да бъде вълнуващо. Може би щяха да правят отново секс. Не на кухненската маса. Не е удобно да правиш секс на кухненска маса, независимо колко еротично изглежда във филмите. Може би на дивана. Може би отново тук, в спалнята. Матракът ѝ бе много мек, а чаршафите и завивките ѝ сигурно струваха хиляди долари.