Габриел Зевин - Книжарничка на острова

Минута и половина по-късно Ей Джей дойде на себе си.

– Винаги съм бил далекоглед – каза той. – Не е защото остарявам.

Тя изтри с кърпичка пяната от ъгълчетата на устата му.

– Божичко, пак ли съм припаднал? – попита Ей Джей.

– Да.

Той грабна кърпичката от ръцете ѝ. Не беше от мъжете, които обичат да се грижат така за тях.

– За колко време?

– Около деветдесет секунди, там някъде – каза Амелия.

– Това дълго ли е, или средно?

– Може би една идея по-дълго, но все пак влиза в средното.

– Мислиш ли, че трябва да отидеш на лекар?

– Не – отвърна той. – Знаеш, че имам тези припадъци от дере.

– Дере? – попита тя.

– Дете. Какво казах? – Ей Джей стана от леглото и тръгна към банята, а Амелия го последва. – Моля те, Ейми. Имам нужда от малко пространство.

– Не искам да ти давам пространство – каза тя.

– Добре.

– Искам да отидеш на лекар. Това е третият ти припадък от Деня на благодарността насам.

Ей Джей поклати глава.

- Здравната ми осигуровка е пълен боклук, мила Ейми. А и доктор Роузен ще каже, че е същото нещо, което си имам от години. Ще отида на редовния си преглед за застраховката през март, както всяка година.

Амелия влезе в банята.

- Може би доктор Роузен ще ти предпише ново лекарство? – попита тя, като застана между него и огледалото, и намести щедрото си дупе на новия плот с две мивки, който бяха сложили миналия месец. – Ти си много важен за мен, Ей Джей.

– Не съм точно президентът на Америка – отвърна ѝ саркастично той.

– Ти си бащата на Мая. И любовта на живота ми. И доставчикът на култура за тази малка общност.

Ей Джей направи престорена гримаса, после целуна оптимистичната и винаги търсеща щастие Амелия по устата.

Коледа и Нова година минаха и заминаха, майка му се върна благополучно в Аризона, Мая тръгна пак на училище, а Амелия на работа. Истинският подарък на празниците , помисли си Ей Джей, е, че те все някога свършват. Той обичаше рутината. Обичаше да прави закуска рано сутрин. Обичаше да тича до книжарницата.

Облече екипа за тичане, направи няколко разтягания, сложи лентата си за глава, метна раницата на гърба си и се подготви за джогинга си до книжарницата. Сега, когато вече не живееше над нея, пътят му бе точно в обратната посока на онзи, по който бягаше, когато Ник бе жива, когато Мая беше бебе и в първите години на брака му с Амелия.

Тичаше покрай къщата на Исмей, в която тя някога живееше с Дениъл, а сега споделяше с Ламбиаз. Тичаше покрай мястото, където Дениъл бе загинал. И покрай старото танцово студио. Как се казваше учителката? Знаеше, че немного отдавна се бе преместила в Калифорния и студиото бе празно. Запита се кой ли ще учи малките момиченца в Алис Айлънд да танцуват? Тичаше покрай началното училище на Мая, покрай основното и покрай гимназията ѝ. Гимназия. Имаше си гадже. Момчето на Фърнес, писателя. Чуваше ги как спорят през цялото време. После минаваше напряко през полето. Така направи и сега. Почти бе изминал улица "Капитан Уигинс", когато припадна.

Температурата беше минус пет градуса и когато дойде на себе си, ръката му бе посиняла от допира до леда.

Изправи се и пъхна ръцете си в джобовете на якето си, за да ги стопли. Никога преди не беше припадал, докато тичаше.

– Мадам Оленска – спомни си внезапно той.

Доктор Роузен му направи обстоен преглед. Ей Джей беше в добро здраве за възрастта си, но имаше нещо странно в очите му, което накара лекарката да се умълчи.

– Имаш ли някакви други проблеми? – попита тя.

– Ами... Може би просто остарявам, но се улавям, че правя словесни грешки.

– Грешки?

– Усещам се и се поправям, не е толкова зле. От време на време заменям някоя дума с друга. "Дере" вместо "дете". Или пък миналата седмица: нарекох "Гроздовете на гнева" [90] "Гроздовете на гнева", Джон Стайнбек, изд. "Колибри", 2011 г. -Б. Пр. "Грозниците на греха". Очевидно това създава проблеми в работата ми. Бях напълно убеден, че казвам правилно заглавието. Жена ми мисли, че може да има някакви лекарства, които да ми помогнат за тези пристъпи.

– Афазия [91] Афазия – езиково нарушение; загуба или увреждане на способността да се възпроизвежда говор или да се разбира чужда реч. – Б. Пр. – каза лекарката. – Не ми харесва това.

Имайки предвид медицинската история на Ей Джей с временните припадъци, тя реши да го изпрати при мозъчен специалист в Бостън.

– Как е Моли? – попита той, за да смени темата. Бившата му продавачка не работеше при него от вече шест-седем години.