Габриел Зевин - Книжарничка на острова

Донесе лаптопа си и ѝ показа сайта с топиари животните.

– Добре – каза тя сериозно. – Искам да ги видя.

После му посочи, че на сайта пише, че градината е в Портсмут, не в Провидънс.

– Портсмут и Провидънс са много близо – отвърна Ей Джей. – Роуд Айлънд е най-малкият щат в страната.

Оказа се обаче, че Портсмут и Провидънс не са чак толкова близо. Въпреки че имаше автобус, най-лесният начин да стигнат дотам бе с кола, а Ей Джей нямаше шофьорска книжка. Обади се на Ламбиаз и го помоли да дойде с тях.

– Детето наистина ли си пада по топиарите? – попита Ламбиаз.

– Направо е луда по тях – отвърна Ей Джей.

– Струва ми се странно за едно хлапе, само това ще кажа.

– Тя е странно дете.

– Но дали средата на зимата е най-подходящото време за разглеждане на градина?

– Почти пролет е. Освен това Мая се е запалила по топиарите сега. Кой знае какво ще харесва през лятото.

– Децата бързо менят вкусовете си, вярно е – кимна Ламбиаз.

– Виж, не е нужно да идваш.

– О, ще дойда. Кой не иска да види гигантски зелен слон? Работата е там обаче, че понякога хората ти казват, че са тръгнали на едно пътуване, а се оказва съвсем друго, разбираш ли какво имам предвид? Просто искам да знам какъв вид пътуване е това? Ще ходим да гледаме топиари или нещо друго? Може би някоя твоя специална приятелка?

Ей Джей си пое дълбоко въздух.

– Мина ми през ума, че можем да се отбием да видим Амелия, да.

На следващия ден прати есемес на Амелия. "Забравих да спомена, че с Мая ще бъдем в Роуд Айлънд следващия уикенд. Вместо да ми изпращаш копията за четене, мога да се отбия да ги взема."

Амелия: "Не са в мен. Ще ти ги пратят от Ню Йорк."

Толкова за съвършено замисления план, помисли си Ей Джей.

Няколко минути по-късно Амелия му прати друг есемес. "Какво ще правите в Роуд Айлънд?"

Ей Джей: "Ще отидем до топиари градината в Портсмут. Мая обича топиари!". След като прати есемеса, сърцето му се смрази от тази възклицателна.

Амелия: "Не знаех, че там има такава. Иска ми се да можех да дойда с вас, но още се движа трудно".

Ей Джей изчака няколко минути, преди да напише: "Приемаш ли посетители? Може да се отбием да те видим".

Тя не отговори веднага. Той възприе мълчанието ѝ като отговор, че вече си има всички посетители, от които се нуждае.

На следващия ден Амелия му прати есемес.

"Разбира се. Ще ми бъде приятно. Не яжте. Ще приготвя нещо за теб и за Мая."

– Можеш да видиш част от тях, ако се надигнеш на пръсти и погледнеш през стената – каза Ей Джей. Бяха тръгнали от Алис в седем сутринта, взеха ферибота до Хаянис, после шофираха два часа до Портсмут само за да открият, че Зелената животинска топиари градина е затворена от ноември до май.

Ей Джей не смееше да погледне в очите дъщеря си и Ламбиаз. Температурата беше сигурно минус един градус, но от срам цялото му тяло пламтеше.

Мая се повдигна на пръсти и когато и така не се получи, се опита да подскочи.

– Не виждам нищо – каза тя.

– Ето, ще те повдигна – каза Ламбиаз и вдигна малкото момиче на раменете си.

Може би виждам нещо – отбеляза Мая със съмнение след малко. – Не, не виждам нищо. Всички са покрити.

Долната ѝ устна започна да потрепва. Погледна Ей Джей с нажалени очи. Той не мислеше, че може да понесе повече от това.

Внезапно тя му се усмихна широко.

– Но знаеш ли какво, тати? Мога да си представя как изглежда слонът под одеялото. И тигърът! И еднорогът! – кимна му, сякаш казваше: Очевидно това упражнение за въображението е било главната цел на тъпото ни разкарване дотук по средата на зимата.

- Много добре, Мая – отвърна Ей Джей. Чувстваше се като най-ужасния родител в света, но вярата на Мая в него може би бе възстановена.

– Виж, Ламбиаз! Еднорогът трепери. Момиче е и е доволна, че е завита с одеяло. Виждаш ли я, Ламбиаз?

Ей Джей отиде до будката на охраната, откъдето жената пазач го гледаше съчувствено.

– Случва се постоянно – каза тя.

– Значи не мислите, че съм стресирал дъщеря си до края на живота ѝ? – попита Ей Джей.

– Разбира се – каза жената. – Може и да го направите по някое време, но се съмнявам, че причината ще бъде днешният ден. Никое дете не става лошо, защото не е видяло няколко топиари животни.

– Дори ако домъкването ѝ дотук всъщност е било параван, а истинската цел на бащата е била да види едно секси момиче в Провидънс?

Пазачката явно не чу последната част.

– Предлагам ви да обиколите някое от именията в щата от Позлатената епоха [58] Позлатената епоха (Gilded Age) – в САЩ периодът приблизително от 1870 г. до началото на XX век. – Б. Пр. . Децата много ги харесват.