Габриел Зевин - Книжарничка на острова

Шест часа по-късно Амелия му писа. "ГЛЕДАЛ СИ ГО!"

Ей Джей: "Да".

Амелия: "Искаш ли да прегледаме каталога по телефона или по Скайп?"

Ей Джей: "Какво е Скайп?"

Амелия: "На всичко ли трябва да те уча?"

След като му обясни какво е Скайп, решиха да го направят по този начин.

Ей Джей се радваше да я види, било то и на екрана. Докато тя минаваше през каталога, той установи, че изобщо не следи какво му говори. Беше очарован от амелщината на нещата, които се виждаха около и зад нея: делва, пълна с изсъхнали слънчогледи, диплома от колежа "Васар" (поне му се стори, че е това), кукла с клатеща се глава на Хърмаяни Грейнджър, снимка в рамка на Амелия като малка и на хора, които предположи, че са родителите ѝ, лампа, покрита с шал на точки, телбод, който приличаше на човече на Кийт Харинг [57] Кийт Харинг (Keith Haring, 1958-1990) – американски художник, повлиян от попарта и графити стила. – Б. Пр. , старо издание на книга, чието заглавие Ей Джей не успя да види, шишенце с искрящ лак за нокти, чиния с изяден омар, пластмасови вампирски зъби, неотворена бутилка хубаво шампанско и...

– Ей Джей – прекъсна наблюденията му Амелия. – Слушаш ли ме?

– Да, разбира се. Аз... – "Просто зяпам нещата ти?" – Не съм свикнал с това, със Скайпа. Може ли да се каже като глагол или отглаголно съществително? Със скайпването?

– Не мисля, че ще намериш думата в речника, но няма проблем. Както казвах, "Птеродактил" този път има не един, а два сборника с къси разкази в летния си каталог.

Амелия продължи да описва сборниците, а Ей Джей продължи с шпионирането. Каква беше тази книга? Беше по-тънка от Библията или от речник. Наведе се, за да види по-добре, но протритият надпис със златни букви бе прекалено нечетлив. Амелия бе млъкнала. Очевидно очакваше някакъв отговор от него.

– Да, нямам търпение да ги прочета – каза той.

– Супер. Ще ти ги пратя днес или утре по пощата. Е, това е до есенния каталог.

– Надявам се, че ще можеш да дойдеш лично.

– И аз. Определено ще дойда.

– Коя е книгата? – попита Ей Джей.

– Коя книга?

– Старата, облегната до лампата, на масата зад теб.

– Иска ли ти се да знаеш? Любимата ми. Подарък от баща ми за завършването на колежа.

– Е, коя е?

– Ако дойдеш някой път до Провидънс, ще ти я покажа. Ей Джей я погледна. Това можеше да бъде опит за флирт, само че тя дори не бе вдигнала поглед от бележките, които си водеше, когато го каза. И все пак...

– Брет Брюър ми се стори много приятен човек – каза той.

– Какво?

– Когато ми се обади да каже, че си пострадала и няма да можеш да дойдеш – обясни Ей Джей.

– Да, вярно.

– Стори ми се, че звучи като Бил от "Истинска кръв". Амелия се разсмя.

– Виж се само колко естествено се позоваваш на сериала. Ще му го кажа следващия път, когато се видим.

– Кога е сватбата впрочем? Или вече мина?

Тя го погледна.

– Всъщност... я отменихме.

– Съжалявам – каза Ей Джей.

– Случи се отдавна. По Коледа.

– Реших, че... Понеже той се обади...

– Беше се отбил у дома тогава. Обикновено оставам приятелка с бившите си – каза Амелия. – Такава съм си.

Ей Джей осъзнаваше, че прекалява, но не се сдържа.

– Какво стана?

– Брет е страхотен, но тъжната истина е, че нямаме нищо общо.

– Ако хората споделят едни и същи емоции, това също важи.

Телефонът на Амелия звънна.

– Майка ми – каза тя. – Трябва да вдигна. Ще се видим след няколко месеца, нали?

Ей Джей кимна. Скайпът се изключи и статусът на Амелия се промени на "отсъстващ".

Той влезе в Гугъл и написа "семейни забавления в района на Провидънс, Роуд Айлънд". Нямаше много конкретни резултати: детски музей, музей на куклите, фар и други неща, които по-лесно би могъл да намери и прави в Бостън. Спря се на Зелената животинска топиари градина в Портсмут. Пишеше, че е специална градина, пълна с оформени като животни храсти и дървета. С Мая бяха чели преди време книжка за изкуството на зелените скулптури и за оживели животинки от един такъв парк и тя изглеждаше доста заинтересувана от темата. Освен това щеше да е добре за тях да излязат от острова, нали? Щеше да заведе Мая да види "животните", после щяха да прескочат до Провидънс, за да видят една болна приятелка.

– Мая – каза същата вечер, докато ядяха, – искаш ли да видиш дърво, превърнато в гигантски слон?

Тя го стрелна с поглед.

– Гласът ти е смешен.

– Интересно е, Мая. Помниш ли книжката, която четохме за храстите, превърнати в животни?

– Имаш предвид, когато бях малка?

– Точно така. Открих едно място с животинска топиари градина. И без това трябва да отида до Провидънс, за да видя една болна приятелка, и си помислих, че ще бъде интересно да видим градината, докато сме там.