Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– Това съм аз – каза той. – Това ми е работата.

Мая отвори широко очи.

– Дениъл Париш. Ти пишеш книги – каза тя. – Ти си... – произнесе думата с възхищение – писател. За какво е тази книга?

– За лудостта на хората. Любовна история и трагедия.

– Това е много общо казано – отбеляза Мая.

– Разказва се за медицинска сестра, която прекарва целия си живот, грижейки се за другите. Катастрофира и за първи път в живота ѝ някой друг трябва да се грижи за нея.

– Не ми звучи като нещо, което ще поискам да прочета – каза Мая.

– Не си ли малко жестока, а?

– О, нееее – ахна Мая. Тя не искаше да нарани чувствата на Дениъл. – Но харесвам книги с повече действие.

– Повече действие, така ли? И аз. Добрата новина е, Мая Фикри, че през цялото време, докато чета, се уча как да пиша по-добре – обясни ѝ Дениъл.

Мая се замисли.

– Искам тази работа.

– Много хора я искат, момичето ми.

– Как да я получа? – попита Мая.

– С четене, както споменах преди малко.

Мая кимна.

– Това го мога.

– Трябва да имаш и хубав стол.

– Имам такъв.

– Значи си на прав път – каза ѝ Дениъл, преди да я пусне отново на земята. – На останалото ще те науча по-късно. Ти си чудесна компания, знаеш ли?

– И татко винаги го казва.

– Умен мъж. Късметлия. Добър човек. А ти си умно хлапе.

Ей Джей повика Мая от горния етаж за вечеря.

– Искаш ли да вечеряш с нас? – попита той Дениъл.

– Малко ми е раничко. Освен това имам работа за вършене – смигна Дениъл на Мая.

Най-накрая стана март. Пътищата се размразиха и всичко се превърна в кал. Фериботите подновиха редовното си разписание, както и Дениъл Париш – своите похождения. Търговските представители започнаха да посещават града с летните си предложения и Ей Джей промени всекидневните си ритуали. Започна да носи вратовръзка, за да покаже на Мая, че е "на работа", за разлика от другото време, когато си бе "у дома".

Може би защото я очакваше с най-голямо нетърпение, той насрочи срещата си с Амелия за най-накрая. Две седмици преди уговорената им дата ѝ написа есемес: "Пеко" добре ли е? Или да опитаме нещо ново?"

"Коктейлите този път са от мен, отговори тя. Гледа ли "Истинска кръв"?"

Зимата беше особено неподходящ сезон за социализиране и купони, затова нощем, след като Мая заспеше, Ей Джей бе изгледал всичките четири сезона на "Истинска кръв" [56] Сериалът има още сезони; седмият и последен според продуцентите сезон е обявен за лятото на 2014 г. – Б. Пр. .

Задачата не му отне много време, защото хареса повече, отколкото очакваше кръстоската между южняшката готика в стил Фланъри О'Конър и "Падението на дома Ашър" (или "Калигула"). Смяташе да смае Амелия с познанията си за сериала, когато тя дойде в града.

"Ще разбереш, когато дойдеш", написа той, но не натисна "Изпрати", защото реши, че текстът звучи прекалено предизвикателно. Не знаеше за кога бе предвидена сватбата на Амелия и тя може би вече беше омъжена жена. "Ще се видим следващия четвъртък", това гласеше новият му есемес.

В сряда получи обаждане от номер, който не познаваше. Търсеше го Брет Брюър, Американския герой, който звучеше като Бил от "Истинска кръв". Ей Джей отначало реши, че акцентът му е фалшив, но очевидно един американски герой нямаше нужда да имитира южняшки акцент.

– Мистър Фикри, обажда се Брет Брюър, от името на Амелия. Тя претърпя лек инцидент и ме помоли да ви звънна, за да промените срещата си.

Ей Джей разхлаби нервно вратовръзката си.

– Надявам се, че не е нещо сериозно.

– Все ѝ казвам да спре да носи онези нейни нелепи галоши. Подходящи са за дъжд, но са опасни за лед, нали знаете? Е, подхлъзнала се е на някакви заледени стъпала в Провидънс, както ѝ казвах, че ще стане, и си счупи глезена. В момента я оперират. Нищо сериозно, но ще отложи за малко уговорките си.

– Предайте поздравите ми на годеницата си, моля ви – каза Ей Джей.

Пауза. Толкова дълга, че се зачуди дали връзката не е прекъснала.

– Непременно – каза Брет Брюър, преди да затвори телефона.

Ей Джей изпита облекчение, че Амелия не е пострадала сериозно, но беше разочарован, че няма да дойде. Както и от новината, че Американския герой определено още бе част от пейзажа.

Замисли се дали да не прати на Амелия цветя или книга, но накрая реши просто да ѝ пише. Опита се да намери цитат от "Истинска кръв", нещо, което да я разсмее. Написа: "Съжалявам, че си пострадала. Нямах търпение да видя новите заглавия от летния каталог на "Птеродактил". Надявам се, че скоро ще насрочим нова среща. Освен това – и ме боли, като го казвам, – да даваш вампирска кръв на Джейсън Стакхаус, е все едно да даваш шоколадови кексчета на диабетици."