Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– Това е едно от онези неща, които казваш, за да изглеждаш умен, нали? – попита тя. – Но всъщност така караш другите да се чувстват тъпи.

Тази нощ в леглото, след секса, който беше по-скоро като състезание по борба, Роузи се претърколи настрани и каза:

– Не съм сигурна, че искам да продължим да се виждаме.

– Съжалявам, ако съм наранил чувствата ти – каза той, докато обуваше панталоните си. – Когато казах онова за мемоарите.

Тя махна с ръка.

– Не се тревожи за това. Нещата са такива, каквито са.

Той подозираше, че е права. Беше сноб, неспособен на нормална връзка. Щеше да отгледа дъщеря си, да ръководи книжарницата, да чете книгите си и това, реши Ей Джей, ще бъде повече от достатъчно.

По настояване на Исмей бе решено Мая да бъде записана на балет.

– Не искаш да бъде лишена от подобни емоции и умения, нали? – попита балдъзата му.

– Разбира се, че не – каза Ей Джей.

– Добре тогава – кимна Исмей. – Танците са важни не само във физическо, но и в социално отношение. Не е хубаво да бъде аутсайдер и да изостане в развитието си.

– Не знам. Представата за момиченцето, което ходи на балет – не е ли прекалено старомодно и сексистко?

Ей Джей не беше сигурен, че Мая е подходяща за балет. Макар и едва на шест, бе ясно, че е по-скоро интелектуален тип – винаги с книга в ръце и доволна да си седи у дома и в книжарницата.

– Тя не изостава в развитието си – каза той. – В момента чете книги за много по-големи деца, поне за десетинагодишни.

– Да, очевидно в интелектуално отношение не е изостанала – настоя Исмей. – Но като че ли предпочита твоята компания пред всички други хора, определено пред деца на своята възраст, а това едва ли е здравословно.

– Защо да не е здравословно? – напрегна се Ей Джей.

– Ще стане същата като теб – каза Исмей.

– И какво му е лошото на това?

Балдъзата му го погледна така, сякаш отговорът беше очевиден.

– Виж, вие двамата живеете затворени в своя малък свят. Ти никога не излизаш на срещи...

– Ходя на срещи.

– Никога не пътуваш...

Той я прекъсна.

– В момента не говорим за мен.

– Спри да спориш. Помоли ме да бъда кръстница на Мая и ти казвам, че трябва да запишеш дъщеря си на балет. Аз ще плащам за уроците, така че не е нужно да се караме повече.

В Алис Айлънд имаше само едно танцово студио и само един клас за момиченца на пет-шест години. Собственичката и учителка на студиото бе мадам Оленска. Тя беше около шейсетгодишна и въпреки че не бе затлъстяла, кожата ѝ висеше, което бе знак, че през годините костите ѝ се бяха свили. Отрупаните ѝ с бижута пръсти като че ли имаха по една става в повече. Децата бяха едновременно и ужасени, и омагьосани от нея. Ей Джей се чувстваше по същия начин. Първия път, когато остави Мая, мадам Оленска каза:

– Мистър Фикри, вие сте първият мъж, който стъпва в това студио от двайсет години насам. Трябва да се възползваме от вас.

С нейния руски акцент в тази покана се долавяше някакво сексуално предизвикателство, но тя искаше основно помощ за по-силови и ремонтни дейности. За празничния рецитал Ей Джей скова от една голяма дървена щайга детско подиумче, после измайстори и боядиса няколко чифта очи, камбанки и цветя и преобрази искрящи пластмасови пръчици в мустаци и антенки. (Подозираше, че блясъкът изпод ноктите му никога няма да падне.)

Тази зима прекара много време с мадам Оленска и научи много за нея. Най-голямата звезда на мадам Оленска например бе дъщеря ѝ, която танцуваше на Бродуей, но двете не си бяха говорили от десет години. Рускинята размаха кокалестия си многоставен пръст към него.

– Не позволявайте това да се случва и с вас.

Погледна драматично през прозореца, после бавно се обърна отново към Ей Джей.

– Ще си закупите рекламно място в програмата за книжарницата, да.

Не беше въпрос. "Айлънд Букс" стана единственият спонсор на "Лешникотрошачката, Рудолф и приятели" и на гърба на програмата се появи празничен талон за отстъпка в книжарницата. Ей Джей направи дори повече, като осигури кошница с книги на танцова тематика за благотворителната томбола, средствата от която щяха да отидат за Бостънския балет.

От масата с предметите за томболата Ей Джей наблюдаваше шоуто, чувствайки се изтощен и на път да се разболее. Номерата бяха подредени според уменията на танцьорите, затова групата на Мая бе първа. Тя бе ентусиазирана, макар и немного грациозна мишка. Щураше се с увлечение по сцената и бърчеше нос, като напълно наподобяваше мишле. Размахваше направената си от пластмасова пръчица опашка, която Ей Джей бе навил умело на спирала. За него бе съвсем ясно, че танцовата кариера не е за Мая. И все пак нещо се появи в очите му.