Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– Хванах я – каза тя със задоволство. – Жена ти... тя четеше ли?

– И пишеше. Не бих се притеснявал за това. Четенето е надценено. Виж всички тези хубави неща по телевизията. Неща като "Истинска кръв".

– Сега ми се подиграваш.

– Не. Четенето вече е за загубеняци и откачалки като мен – каза Ей Джей.

– Като нас.

Когато дойде сметката, Ей Джей плати, въпреки че в такива ситуации бе прието да плаща търговският представител.

– Сигурен ли си? – попита Амелия.

Той ѝ отговори, че тя може да плати следващия път.

Пред ресторанта двамата си стиснаха ръцете и си размениха обичайните професионални любезности. Тя се обърна да тръгне към ферибота и след една много важна секунда изчакване той също се обърна, за да поеме към книжарницата.

– Ей, Ей Джей – провикна се внезапно Амелия. – Има нещо героично в това да бъдеш книжар и нещо още по-героично в това да осиновиш дете.

– Правя каквото мога – сведе глава в знак на благодарност за думите ѝ книжарят. Някъде по средата на навеждането си осъзна, че не е мъж, който се покланя, и бързо се изправи. – Благодаря ти, Амелия.

– Приятелите ми ме наричат Ейми – отвърна тя.

Мая никога не беше виждала Ей Джей толкова зает.

– Татко – попита тя, – защо имаш толкова много работа?

– Малко извънредна дейност – каза той.

– Какво означава "извънредна"?

– Бих проверил в речника, ако бях на твое място.

Изчитането на целия списък със заглавия, дори от скромния каталог на издателство като "Птеродактил", изискваше огромно количество време за човек, който имаше бъбрива дъщеря в предучилищна възраст и малък бизнес за ръководене. След като приключеше поредното заглавие, той изпращаше имейл на Амелия, за да ѝ каже мнението си. В имейлите не можеше да се насили да използва обръщението "Ейми", въпреки че бе получил разрешение. Понякога, ако нещо наистина му харесаше много, ѝ звънеше. Ако не харесаше книгата, изпращаше есемес с краткото: "Не е за мен". Амелия никога не бе получавала толкова внимание от свой клиент.

"Нямаш ли и други каталози за четене?", прати му есемес тя.

Ей Джей мисли дълго за подходящ отговор. "Не и такива с търговски представители, които да харесвам колкото харесвам теб", бе първият му вариант, но реши, че е прекалено откровен за момиче, чийто годеник е американски герой. Написа: "Явно този път каталогът на "Птеродактил" е много предизвикателен".

Ей Джей поръча толкова голям брой заглавия на "Птеродактил", че даже шефът на Амелия го забеляза.

– Никога не съм виждал малка книжарница като "Айлънд Букс" да прави такива поръчки. Да не би собственикът да се е сменил?

– Не, същият си е – каза Амелия. – Но се е променил от първия път, когато го срещнах.

– Е, явно си се справила много добре с него. Този човек не поръчва нещо, което не може да продаде. Харви никога не е успявал да стигне до такива продажби.

Най-накрая Ей Джей стигна до последното заглавие от каталога. Очарователен мемоар за майчинството, правенето на албуми със спомени и писането от канадска поетеса, която винаги бе харесвал. Книгата бе само сто и петдесет страници, но му бяха нужни две седмици, за да я прочете. Не успяваше да довърши една глава, без да заспи или да бъде изтормозен за нещо от Мая. Когато бе готов обаче, установи, че не може да напише писмо на Амелия с мнението си. Текстът бе много елегантен и той смяташе, че жените, които посещаваха често книжарницата, щяха да го харесат. Проблемът бе, че след като напишеше това писмо, щеше да е приключил със зимния каталог на "Птеродактил" и нямаше да има причина да общува с Амелия до летния им каталог. Той я харесваше и мислеше, че е възможно и тя да го харесва въпреки ужасяващата им първа среща. Но... Ей Джей не беше от онези мъже, които смятат, че е нормално да се опиташ да отмъкнеш нечия чужда годеница. Не вярваше и в идеята за "единствения и единствената". В света има милиарди хора, никой не е чак толкова специален. Освен това той едва познаваше Амелия Ломан. Ами ако, да речем, успееше да я "отмъкне" и се окажеше, че не си пасват в леглото?

Амелия му написа: "Какво става? Не ти ли хареса последната?".

"За нещастие не е за мен, отвърна той. Ще чакам с нетърпение летния ви каталог. Твой, Ей Джей."

Отговорът изненада неприятно Амелия – бе прекалено професионален, сдържан, някак пренебрежителен. Замисли се дали да не му позвъни, но не го направи. Написа му есемес. "Докато чакаш, трябва непременно да изгледаш "Истинска кръв"" Това бе любимият ѝ сериал. Беше станало нещо като шега помежду им, че той ще започне да харесва вампири, ако изгледа сериала. Амелия се ласкаеше, че е от типа жени като Суки Стакхаус.