Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– Изненадан съм, че не отказа поканата, когато си видяла името на ресторанта.

– О, помислих си го – каза тя развеселено. – Но после си напомних, че това е само име и вероятно няма да повлияе на качеството на храната, или поне, не прекалено много. Освен това проверих отзивите за "Пеко" в интернет и всичко ми се стори изключително примамливо.

– Не си се доверила на моя избор?

– Харесва ми да мисля за това, което ще ям, преди да отида на ресторант. Харесва ми да о-чак-вам – разточи тя думата и отвори менюто. – Ха, имат няколко коктейла, кръстени на персонажи от "Моби Дик". – Тя разгърна страницата. – Както и да е. Ако не исках да идвам тук, вероятно щях да измисля някоя алергия към ракообразни.

– Измислена хранителна алергия. Много лукаво от твоя страна – каза Ей Джей.

– Сега вече няма да мога да прилагам този трик спрямо теб.

Сервитьорът бе облечен в натруфена бяла риза, която бе в очевиден контраст със слънчевите му очила и щръкнала коса. Приличаше на пират хипстър.

– Ахой, новаци на кораба – каза той небрежно. – Ще пробвате ли някой от тематичните ни коктейли?

– Обикновено пия старомодни питиета, но как може човек да устои на тематичен коктейл? – усмихна се Амелия. – Един "Куикуег" [51] Куикуег – полинезийски принц, харпунджия на кораба "Пеко" в "Моби Дик". – Б. Пр. , моля – каза тя. После изведнъж се пресегна и хвана ръката на сервитьора. – Почакайте! А хубав ли е?

– Хъм... Туристите явно го харесват.

– Е, щом туристите го харесват...

– Да изясним, това означава ли, че го поръчвате, или не?

– Определено го поръчвам – каза Амелия. – Давай го насам, човече – усмихна се тя мило на момчето. – Няма да ви виня, ако се окаже ужасен.

Ей Джей си поръча чаша червено вино.

– Това е тъжно – каза Амелия. – Обзалагам се, че ще прекараш целия си живот, без да си поръчаш "Куикуег", въпреки че живееш тук, продаваш книги и дори вероятно харесваш "Моби Дик".

– Очевидно си по-еволюирала личност от мен.

– Да, забелязвам го. И след като изпия този коктейл, сигурно целият ми живот ще се промени.

Питиетата пристигнаха.

– О, виж – каза Амелия. – Малък харпун, промушил скарида. Колко неочаквано и приятно! – възкликна тя и извади телефона си, за да снима украсата на коктейла си. – Обичам да снимам питиетата си.

– Те са ни като семейство – каза Ей Джей.

– По-добри са – вдигна тя чашата си и се чукна с него.

– Как е? – попита той.

– Солено, плодово и с вкус на риба. Все едно коктейл със скариди е решил да прави любов с "Блъди Мери".

– Харесва ми как го казваш – "прави любов". Но питието звучи отвратително, между другото.

Тя отпи още една глътка и сви рамене.

– Понася се.

– В ресторант от кой роман би искала да вечеряш?

– О, труден въпрос. Няма никаква логика, но когато бях в колежа, обикновено огладнявах ужасно много, докато четях "Архипелаг ГУЛАГ" [52] Автор А. Солженицин, изд. "Народна култура", 1994 г. – Б. Пр. . Всички тези описания на съветските концлагери, на мизерната супа и жалки коматчета хляб... – каза Амелия.

– Ти си странна.

– Благодаря ти. А ти къде би отишъл? – попита тя.

– Нямам конкретен ресторант, който да посоча, но винаги съм искал да опитам локум като онзи в "Нарния". Когато бях малък и четях "Лъвът, Вещицата и дрешникът" [53] Автор К.Ст. Луис, "Нарния: Лъвът, Вещицата и дрешникът", изд. Труд, 2005 г. – Б. Р. , все си мислех, че локумът трябва да е невероятно вкусно нещо, щом кара Едмънд да предаде семейството си. Навярно съм споделил това с жена ми по някое време, защото една година Ник ми подари кутия с локум за празниците. И се оказа, че е просто дъвчащ бонбон, поръсен с пудра. Не мисля, че съм преживявал по-голямо разочарование в живота си.

– Предполагам, че тогава е приключило детството ти.

– Оттогава не съм същият – каза Ей Джей.

– Може би локумът на Бялата вещица е бил различен. Сигурно магическият локум ще има по-добър вкус.

– Или може би идеята на Луис е била, че Едмънд не се е нуждаел от голямо убеждаване, за да предаде семейството си.

– Това е много цинично – възмути се Амелия.

– Някога опитвала ли си локум?

– Не.

– Трябва да ти донеса – каза той.

– А ако ми хареса? – попита тя.

– Вероятно мнението ми за теб ще се развали.

– Е, няма да лъжа само за да ти се харесам, Ей Джей. Едно от най-добрите ми качества е честността ми.

– Каза ми, че ще си измислиш хранителна алергия, за да не ядеш тук – напомни ѝ той.

– Да, но само за да не нараня чувствата на бизнес партньора си. Никога не бих излъгала за нещо толкова важно като локума.