Габриел Зевин - Книжарничка на острова

Следобед рисуваше своите "ревюта" за книгите. Ябълка означаваше, че помирисаната книга е одобрена. Парченце сирене – че книгата е забавна. Автопортретът ѝ показваше, че е харесала картинките. Подписваше тези доклади МАЯ и ги подаваше на Ей Джей за одобрение.

Обичаше да пише името си.

МАЯ.

Знаеше, че последното ѝ име е Фикри, но все още не можеше да го пише.

Понякога, след като клиентите и служителите си тръгнеха, си мислеше, че с Ей Джей са единствените хора на света. Никой не ѝ се струваше толкова реален, колкото него. Другите хора бяха обувки за различни сезони, нищо повече. Ей Джей можеше да стигне тапетите, без да стъпва на стол, можеше да работи с касата, докато говори по телефона, можеше да вдига тежки кашони с книги над главата си, да използва невъзможно дълги думи и знаеше всичко за всичко. Кой можеше да се сравнява с Ей Джей Фикри?

Почти никога не мислеше за майка си.

Знаеше, че е мъртва. И знаеше, че смъртта е, когато легнеш да спиш и не се събудиш. Беше ѝ жал за майка ѝ, защото хората, които не се събуждат, не могат да слязат по стъпалата в книжарницата сутрин.

Мая знаеше, че майка ѝ я бе оставила в "Айлънд Букс" Но може би това ставаше с всички деца на определена възраст. Някои деца ги оставят в магазини за обувки. Някои в магазини за детски играчки. А някои в закусвални. И целият ти живот се определя от това в какъв магазин ще бъдеш оставен. Тя не искаше да живее в закусвалня.

По-късно, когато пораснеше, щеше да мисли за майка си повече.

Вечер Ей Джей се преобуваше и я слагаше в детската количка. Пристягаше я силно и това не ѝ бе приятно, но харесваше возенето и се опитваше да не се оплаква. Харесваше ѝ да чува учестеното от тичането дишане на Ей Джей. И ѝ харесваше да наблюдава как светът прелита бързо покрай нея. Понякога Ей Джей пееше. Понякога ѝ разказваше истории. Разказваше ѝ как е имал книга, наречена "Тамерлан", която струвала повече от всички книги в книжарницата, взети заедно.

"Тамерлан", повтаряше тя, защото ѝ допадаше мистерията и музиката в сричките.

– И ето така ти получи средното си име.

Нощем Ей Джей я слагаше да спи. Мая не обичаше да си ляга дори когато бе уморена. Уговорката да ѝ разкаже приказка бе единственият начин за Ей Джей да я убеди да заспи.

– Коя? – питаше той.

Умоляваше я да спре да избира "Чудовището в края на тази книга", затова тя реши да го зарадва и тази вечер каза "Шапки за продан" [47] "Caps for Sale: A Tale of a Peddler, Some Monkeys and Their Monkey Business" (1938) – детска книжка от Есфир Слободкина (Esphyr Slobodkina, 1908-2002). – Б. Пр. .

Беше чувала приказката и преди, но не успяваше да я разбере. Разказваше се за мъж, който продава цветни шапки. Ляга да си подремне и шапките му са откраднати от маймуни. Надяваше се, че това никога няма да се случи на Ей Джей.

Мая присви вежди и се вкопчи в ръката на татко си.

– Какво има? – попита той.

Защо маймуните искат шапки , чудеше се Мая. Маймуните са животни. Може би маймуните, също като мечката с перука, която е всъщност майка, представляват нещо друго, но какво...? Мая мислеше за всичко това, но не можеше да го изрази с думи.

– Чети – каза тя.

Понякога в книжарницата идваше една жена да чете книжки на глас за Мая и за другите деца. Жената ръкомахаше и правеше гримаси, повишаваше и снижаваше гласа си за по-драматичен ефект. Мая искаше да ѝ каже да се отпусне. Беше свикнала с начина, по който четеше Ей Джей – тихо и спокойно. Беше свикнала с него самия.

Той прочете:

– ...на самия връх, клон с червени шапки.

Картинката показваше мъж с много червени шапки.

Мая сложи ръчичката си върху ръката на Ей Джей, за да му попречи да обърне страницата. Огледа много внимателно картинката, после изписаните под нея букви. Изведнъж разбра с кристална яснота, че червено е червено, както знаеше, че името ѝ е Мая, че Фикри е неин татко и че "Айлънд Букс" е най-хубавото място на света.

– Какво има? – попита Ей Джей.

– Червено – каза тя. Отдръпна ръката си и посочи с пръстче думата.

Фланъри О'Конър, 1953 г.

Семейно пътуване се обърква ужасно. Любимият разказ на Ейми. (А на външен вид тя изглежда толкова сладка, нали?) С Ейми невинаги харесваме едни и същи неща, но този път вкусовете ни съвпадат.

Когато за пръв път ми каза, че ѝ е любимият разказ, това ми подсказа странни и чудесни неща за нейния характер, за които не подозирах, тайни местенца, които може би бих искал да посетя.