Габриел Зевин - Книжарничка на острова

Мая обикновено се будеше преди изгрев слънце, когато единственият друг звук наоколо бе хъркането на Ей Джей от съседната стая. Облечена в пижамката си космонавт, която покриваше и стъпалцата ѝ, тя изтопуркваше през дневната до спалнята на Ей Джей. Първо прошепваше "тати, тати" Ако нямаше резултат, казваше името му, а ако и така не се получеше, изкрещяваше. А ако и извиканите по този начин думи не свършеха работа, скачаше на леглото, въпреки че обикновено не правеше подобни щуротии. Днес той се събуди, когато Мая бе едва на етапа с говоренето.

– Буди се – каза тя. – Долу.

Мястото, което Мая обичаше най-много, бе "долу", защото долу бе книжарницата, а книжарницата бе най-хубавото място на света.

– Панталони – измърмори Ей Джей. – Кафе.

Определено имаше нужда, защото усещаше, че дъхът му мирише като подгизнали от снега чорапи.

До книжарницата имаше шестнайсет стъпала. Мая се плъзгаше по дупе по тях, защото крачетата ѝ още бяха много къси, за да стъпва уверено. Заклатушкваше се през магазина, минаваше покрай книгите без картинки и покрай поздравителните картички. Прокарваше ръчичка по списанията, завърташе въртящия се стелаж с разделителите за книги. Добро утро, списания! Добро утро, книжни разделители! Добро утро, книги! Добро утро, книжарнице!

Стените на магазина имаха дървена ламперия до нивото на главата ѝ, а след това бяха облепени със сини тапети. Мая не можеше да стигне до тапетите, ако нямаше стол. Тапетите бяха релефни, с грапави виещи се шарки, и на нея ѝ бе приятно да търка лицето си в тях. Някой ден щеше да прочете думата "дамаска" в книга и щеше да си помисли: Разбира се, точно така се е наричало. И, обратно, думата "ламперия" сигурно щеше да се окаже голямо разочарование за нея.

Мая се побираше на широчина петнайсет пъти в магазина, а на дължина – двайсет пъти. Знаеше го, защото веднъж цял следобед го измерваше, като се излягаше на пода и се превърташе. Имаше голям късмет, че не е повече от трийсет Маи на дължина, защото в деня, който провеждаше измерването, тя можеше да брои само до толкова.

От нейната удобна позиция на пода хората бяха обувки. През лятото – сандали. През зимата – ботуши. Моли Клок понякога носеше червени ботуши, високи чак до коленете, с платформи. Ей Джей беше черни кецове или маратонки. Ламбиаз носеше черни официални обувки. Исмей – цветни ниски, тип балеринки. Дениъл Париш бе кафяви мокасини с пискюлче.

Точно преди магазинът да отвори в десет сутринта, Мая отиваше до своето място – редичката с детски книги с картинки.

Когато се запознаваше с някоя книга, първо я помирисваше. После сваляше подвързията ѝ, вдигаше я до лицето си и я слагаше върху главата си. Книгите обикновено миришеха на сапуна на татко, на трева, на море, на кухненската маса и сирене.

Разглеждаше много внимателно картинките и се опитваше да разгадае историята от тях. Това беше изтощителна задача, но дори на три години тя вече разпознаваше някои от литературните тропи. Например знаеше, че в книжките с картинки животните невинаги са животни. Понякога представляват родители и децата им. Мечка с вратовръзка навярно беше таткото. Мечка с руса перука сигурно бе майката. Може да се каже много за историята от картинките, но те понякога могат да създадат и погрешно впечатление. Затова Мая предпочиташе да знае думите.

Ако никой не я прекъсваше, успяваше да се справи със седем книги до обяд. Но винаги имаше прекъсвания. Мая харесваше клиентите и се опитваше да бъде мила с тях. Разбираше много добре бизнеса, в който бяха с Ей Джей. Когато на нейната редичка идваха деца, винаги се стараеше да напъха книжка в ръцете им. Децата се замъкваха до касата и в повечето случаи техният придружител купуваше това, което носеха. "О, миличко, ти само ли си избра книжката?", питаха родителите с възторг.

Веднъж някой попита Ей Джей дали Мая е негово дете.

– И двамата сте чернокожи, но все пак е различно черно.

Мая запомни думите, защото забележката накара Ей Джей да отвърне с тон, какъвто преди никога не го бе чувала да използва с клиент.

– Какво означава "различно черно"?

– Не, не исках да ви обидя – отвърна човекът и после джапанките се отправиха към вратата и си тръгнаха, без да купят нищо.

Какво е "различно черно"? Мая погледна ръчичките си и се зачуди.

Имаше и други неща за чудене.

Как се научаваш да четеш?

Защо възрастните харесват книги без картинки?

Кога ще умре тати?

Какво има за обяд?

Обядът беше около един часа и идваше от закусвалнята. Тя беше тост със сирене. Ей Джей бе клуб сандвич с пуешко. Мая обичаше да ходи до закусвалнята, но винаги държеше Ей Джей за ръка. Не искаше да бъде оставена и забравена там.