Габриел Зевин - Книжарничка на острова

Хората говорят скучни и досадни лъжи за политиката, за Бог и за любовта. Можеш да разбереш всичко, което ти е нужно да знаеш за някого, от отговора на въпроса: Коя е любимата ти книга?

Ей Джей Ф.

През втората седмица на август, точно преди Мая да тръгне на детска градина, тя получи чифт очила (с кръгли, червени рамки) и варицела (с кръгли, червени пъпки). Ей Джей проклинаше майката, която му бе казала, че ваксината против варицела е по желание, тъй като варицелата се оказа истинска чума за дома му. Мая бе нещастна, а Ей Джей бе нещастен, защото Мая бе нещастна. Пъпките бяха по цялото ѝ лице, климатикът в къщата се развали и никой не можеше да спи. Той носеше леденостудени кърпи, чистеше засъхналите кожички от раните ѝ, слагаше чорапи на ръцете ѝ, за да не се чеше, и бдеше непрекъснато до леглото ѝ.

Ден трети, четири сутринта, Мая заспа. Ей Джей бе изтощен, но не можеше да се отпусне. Бе помолил един от служителите си да му донесе от мазето няколко от книгите, пратени от издателите за четене. За нещастие момчето бе ново и бе взело книги от купчината ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ, а не от онази ЗА ЧЕТЕНЕ. Ей Джей не искаше да оставя Мая, затова реши все пак да прочете някое от старите, отхвърлени предложения. На върха на купчинката имаше фентъзи за младежи, в което главният герой бе мъртъв. Ъххх, помисли си той. Две от най-омразните му неща в една книга – postmortem разказвачи и янг адълт романи [49] Англ. Термин young adult (YA – "млади възрастни") се използва за книги, предназначени за читатели от 14 до 21 г. (понякога границите се слагат между 12 и 18 г.), въпреки че книгите се купуват и от по-възрастни хора. Наложила се е употребата на термина в този вид, без превод. – Б. Пр. .

Захвърли книжното копие без корици настрани. Втора подред бе книга мемоар, написана от осемдесетгодишен мъж, стар ерген и бивш научен репортер за различни вестници, който се жени на седемдесет и осем години. Съпругата му умира две години по-късно на осемдесет и три години. "Късно разцъфваме" ог Леон Фридман. Книгата му бе позната, но Ей Джей не можеше да се сети защо. Отвори копието и от него изпадна визитка: Амелия Ломан, Птеродактил прес. Да, вече си спомняше.

Разбира се, беше се срещал с Амелия Ломан още няколко пъти през годините след първата им неловка среща. Разменяха си сърдечни имейли и тя идваше редовно, за да докладва за най-новите заглавия на "Птеродактил". След като бе прекарал вече десетина следобеда с нея, наскоро той бе стигнал до извода, че Амелия си разбира от работата. Познаваше отлично книгите от списъка си, както и литературните тенденции. Беше винаги позитивна, но не дразнещо. Държеше се мило с Мая, не забравяше да донесе на момиченцето като подарък някоя от детските книги на "Птеродактил" и говореше с нея като с възрастен, а не на идиотския бебешки език.

И най-вече, Амелия Ломан бе професионалист и никога не спомена ужасното поведение на Ей Джей при първата им среща. Божичко, наистина се бе държал отвратително с нея. Като форма на някакво покаяние в момента той реши да даде на "Късно разцъфване" шанс, въпреки че определено не си падаше по този тип книги.

"Аз съм на осемдесет и една и статистически погледнато, трябваше да съм умрял преди четири години и седем месеца", започваше книгата.

В пет часа сутринта Ей Джей я затвори и потупа нежно корицата ѝ.

Мая се събуди и очевидно се чувстваше по-добре.

– Защо плачеш?

– Четях – отвърна Ей Джей.

Амелия Ломан не разпозна номера, но отговори още при първото позвъняване.

– Амелия, здравей. Обажда се Ей Джей Фикри от "Айлънд Букс". Всъщност не очаквах да вдигнеш.

– Да, вярно е – разсмя се тя. – Аз съм последният човек в целия свят, който все още отговаря на телефонните обаждания.

– Да – каза Ей Джей. – Може и да си.

– Католическата църква обмисля дали да не ме обяви за светица.

– Света Амелия, която отговаря на обажданията си – каза той.

Ей Джей никога не ѝ бе звънял преди.

– Уговорката ни за след две седмици остава ли, или има промяна? – попита Амелия.

– О, не, нищо подобно. Всъщност канех се просто да ти оставя съобщение.

Амелия заговори с монотонен глас:

– Здравейте, това е гласовата поща на Амелия Ломан. Бийп.

– Ааа...

– Бийп – повтори Амелия. – Моля, оставете вашето съобщение.

– Ъъъ... здравей, Амелия. Обажда се Ей Джей Фикри. Току-що прочетох една от книгите, които си ми препоръчвала.

– О, така ли? Коя?

– Странно. Гласовата ти поща като че ли говори с мен. Една отпреди няколко години. "Късно разцъфване" от Леон Фридман.