Габриел Зевин - Книжарничка на острова

Ламбиаз изстиска от дезинфектанта върху дланите си, разтърка го и се наведе да вдигне Мая.

– Ей, хубаво момиче. Какво правиш? Как се чувстваш?

– Осиновена – каза тя.

– Това е много голяма дума.

Ламбиаз погледна към Ей Джей.

– Уредено ли е вече? Наистина ли успя?

Процесът бе отнел сравнително дълго време, до септември преди третия рожден ден на Мая. Най-големите минуси на Ей Джей бяха липсата на шофьорска книжка (никога не бе имал такава заради пристъпите си) и, разбира се, фактът, че е самотен мъж, който не беше отглеждал нито дете, нито куче или растение. В крайна сметка обаче образованието на Ей Джей, силните му връзки с общността – т.е. книжарницата, и фактът, че майката бе пожелала изрично той да вземе Мая, наклониха везните в негова полза.

– Поздравления за любимите ми книжни хора! – каза Ламбиаз. Подхвърли Мая във въздуха, после я хвана и постави отново на пода. Облегна се на щанда и разтърси ръката на Ей Джей. – Не! Ще те прегърна, човече. Това е новина, заслужаваща прегръдка.

Мина зад щанда, за да изпълни заканата си.

– Това е новина, която трябва да се полее – каза Ей Джей.

Вдигна Мая на ръце и двамата мъже се качиха на горния етаж. Сложи момиченцето в леглото и се опита да я приспи, което отне цяла вечност – сложните процедури по тоалета ѝ и изчитането на цели две книжки, а през това време Ламбиаз вече бе подхванал бутилката.

– Ще я кръстиш ли? – попита той.

– Не съм нито християнин, нито особено религиозен – отвърна Ей Джей, – така че по-скоро не.

Ламбиаз обмисли думите му, докато отпиваше още вино.

– Не че си ме питал за мнение, но си длъжен да организираш поне един купон, за да я представиш на хората. Вече е Мая Фикри, нали така?

Ей Джей кимна.

– Хората трябва да знаят това. И е хубаво да ѝ дадеш средно име. Освен това наистина смятам, че трябва да ѝ бъда кръстник.

– И какви ще бъдат задълженията ти?

– Да кажем, че момичето е на дванайсет и я хванат да краде в магазина. Вероятно ще използвам влиянието си и ще се намеся да потулят случая.

– Мая никога не би направила подобно нещо.

– Така си мислят всички родители – каза Ламбиаз и довърши чашата си. – В общи линии ролята на кръстника е да бъде подкрепа. Хората трябва да имат подкрепление. Аз ще ти пазя гърба, Ей Джей. И ще ти помогна с празненството.

– Какво трябва да има на това светско, не-за-кръщене празненство?

– Не е нещо особено. Ще го направим тук, в магазина. Купи нова рокля на Мая. Исмей ще ти помогне с това. Вземи храна от "Костко" [45] Costco – най-голямата по продажби в света верига магазини от вида "склад за търговия на дребно". – Б. Пр. . От онези големи кексове, може би. Сестра ми казва, че във всяко парче има по хиляда калории.

И някои замразени неща. Хубави неща. Кокосови скариди. Много сирене. И тъй като няма да бъде празненство за кръщене...

Ей Джей го прекъсна:

– За сведение, няма да бъде и некръщелно празненство. Не искам нито да се подкрепя, нито да се отрича религиозният елемент.

– Добре. Искам да кажа, че можеш да сервираш пиячка. Ще поканиш зет си, балдъзата си и онези дами, които се мотаят тук, както и хората, проявяващи интерес към малката Мая. А да ти кажа, Ей Джей, това май са всички наоколо. Ще кажа няколко хубави думи в ролята на кръстник, ако решиш да ми дадеш тази роля, де. Не молитва, защото знам, че не си падаш по тези неща. Но знаеш, че искам това малко момиченце да има добър живот и точно това ще кажа. А ти ще станеш и ще благодариш на хората, че са дошли. Ще вдигнем чаши за здравето на Мая. Всички ще се приберат вкъщи доволни и щастливи.

– Значи в общи линии е като представяне на книга.

– Ами да... сигурно – Ламбиаз никога не бе ходил на представяне на книга.

– Мразя ги – каза Ей Джей.

– Но ти имаш книжарница – отбеляза Ламбиаз.

– Да, това е проблем – призна Ей Джей.

Некръщелното празненство на Мая се проведе седмица преди Хелоуин. Като изключим присъствието на няколко деца в маскарадни костюми, купонът не се различаваше особено нито от празненство за кръщене, нито от представяне на книга, точно както го бе описал Ламбиаз. Ей Джей наблюдаваше Мая в розовата ѝ официална рокличка и изпитваше смътно познато, почти непоносимо бълбукащо чувство в стомаха си. Искаше му се да се смее силно или да удари стената с юмрук. Беше като пиян или поне замаян. Безумен. Първо си помисли, че това е щастие, но после го определи като любов. Шибана любов, помисли си той. Това е проблем. Любовта напълно проваляше плановете му да се усмърти от пиене и да съсипе бизнеса си. Най-досадното в цялата работа е, че когато на човек започне да му пука за едно нещо, в един момент открива, че е започнало да му пука за всичко.